Имам близък приятел на моите родители, когото познавам откакто бях малко дете. Нека ви разкажа една уникална история за неговия живот…
Някога тази история ми се струваше като наричане1 в сумрака – беше като тъмна вечер с една свещичка в стаята, а около нея насядали меки и сънливи лица, които мигат срещу ѝ докато сенките си играят по стените.
Приятелят на моите родители беше тази свещичка, а животът му не бе угаснал в онази нощ – нощ, в която майка му се отказала да направи нещо, за което би съжалявала.
Историята се случила преди повече от 40 години.
Много преди аз да се родя. Много преди моята свещичка да бъде запалена…
Тогава майката на този мой семеен познат лежала в леглото си и се опитвала да заспи.
Тя била взела едно важно и трудно решение, по което трябвала да действа още идния ден.
Само няколко седмици преди това, тя била разбрала, че в утробата ѝ се било запалило малко живо огънче, което растяло с всеки изминал ден.
Поради различни обстоятелства обаче майката на моя познат решила, че най-правилното решение било да се угаси този ярък пламък, да потуши искрите му, да спре биещото сърце.
И ето, сега лежала в леглото си и чакала идващия ден докато се унесла в сън. Малко след като заспала обаче в съня ѝ се появил образът на едно малко момченце, протягащо ръце към нея и викащо през сълзи:
– Мамо, мамичко! Не ме убивай!
Това нощно видение останало в съзнанието ѝ и на сутринта тя променила решението си – решила да не потушава малкото пламъче на тази свещичка, а да го остави да гори, да осветява и да изгасне само, когато му дойде времето.
Днес пламъчето на този наш семеен приятел –
все още гори и дава от своя огън и на други. Майка му го е оставила да живее, въпреки всички затруднения и проблеми, които е трябвала да преодолее.
Понякога огънят може да ни се струва опасен и труден за овладяване, но същият този огън, който на някой носи разруха, на други дава топлина и спасение.
Мили жени и момичета! Не угасяйте огъня!
(Само безумният би хвърлил вода в печката, докато трепери от студ в зимната вечер!)
Автор: Йоана Ванкова за Сдружение „Избор за живот“
1 “Наричане” е древен ритуал по българските земи, който се прави когато нещо в къщата трябва да се промени, да дойде нещо ново и по-добро. Изговарят се групово на глас различни решения, цели и благопожелания към обекта на промяната.
