Лиана Ребелео била на 12 години, когато двама мъже я отвлекли, докато се разхождала до местен търговски център. Девет месеца по-късно тя родила момиченце. Днес тя пътува до кризисни центрове из цяла Латинска Америка, като дава надежда на момичета, бременни от изнасилване, споделяйки своята история.
Беседвам с Лиана в Лос Анджелис, за да разбера нейния поглед относно засилващия се натиск върху делегатите на ООН да обявят аборта в случай на изнасилване като едно от човешките права в закона за човешките права.
Л.Р.: Лекарите ми казаха да абортирам бебето си. Попитах ги дали това ще отнеме болката от изнасилването. Те казаха „не“. Не видях причина да наказвам бебето си за това, което ми направиха тези мъже.
С.Й.: Какво стана с мъжете? Бяха ли наказани?
Л.Р.: Не. Нищо не им се случи. Беше изключително насилие. Белезите по лицето ми не са толкова видими сега, но все още не мога да виждам добре от дясното си око.
С.Й.: Има движение в ООН, целящо да превърне аборта в право от закона за човешки права като средство да се помогнат жените, преживели изнасилване по време на военнен конфликт. Какво бихте казали на делегатите на ООН за това?
Л.Р.: Абортът би бил двойно насилие и допълнителна болка, от която аз нямах нужда. Не бих се излекувала емоционално, като наказвам бебето си. Трябва да се страхуваме от изнасилвачите, а не от собственото си дете. Защо да му издаваме смъртна присъда, при положение, че се опитваме да отменим смъртното наказание за престъпниците?
С.Й.: На колко години са оцелелите, с които разговаряш в Латинска Америка и къде ги срещаш?
Л.Р.: Те са между девет и осемнадесет години и се срещам с тях в приютите. Те са отнети от семействата им. Някои са бременни, а други вече имат своите бебета. Била съм в Мексико, Чили, Еквадор, Перу, Парагвай, Аржентина и САЩ. Разговарям и с членове на техните конгреси, национални асамблеи. Има голям натиск за промяна на законите в Латинска Америка за либерализиране на абортите на бебета, заченати след изнасилване.
С.Й.: Какво казваш на жените и момичетата?
Л. Р.: Искам да им донеса надежда. Това, което преминахте, не ви определя. Все още имате стойност и достойнство. Животът ви не свършва, защото имате бебе.
Питам политиците: „Какво струва един живот?“ И им казвам: „Когато отнемете един живот, вие променяте света. Когато спасявате един живот, вие променяте целия свят.” Казвам им още: „Вие сте тук, защото майка ви е казала “да” на живота. Нямате право да решавате кой има право да живее или умира.“
Израснах в дом, в който имаше насилие, в Мексико Сити. След инцидента отидох в Ел Ей. Бях на 13, но трябваше да отгледам малкото си момиченце. Станах независима на 16 и най-накрая се преместихме в апартамент. Беше трудно, но винаги работех. Завърших UCLA по журналистика и започнах добра работа. Дъщеря ми също завърши колеж. Казвам на момичетата, че те могат да направят това, което направих аз.
С.Й: Какво казваш на дъщеря си за изнасилването?
Л.Р.: Дъщеря ми ме спаси чрез любовта си. Задържането ѝ спаси два живота – нейния и моя. Тя беше тази, която ме накара да продължа напред. Сега виждам, че това, през което преминах, беше предназначено да донесе послание за надежда на другите, които са пострадали по същия начин.
Забележка на LifeNews.com: Сюзън Йошихара пише за Католическия институт за семейство и права на човека. Тази статия първоначално е публикувна в изданието Friday Fax и я използваме с тяхно разрешение.
Автор: Сюзън Йошихара | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: https://www.lifenews.com/2016/08/04/when-she-was-12-she-rejected-abortion-after-rape-she-says-punish-the-rapist-not-the-baby/
Превод: Диляна Николова за Сдружение “Избор за живот”
