Абортът отнема човешки права, противоречи на здравия разум и морала, убива невинни без съдебен процес и насърчава човешката жестокост.
Всеки, който е запознат поне донякъде с темата за абортите, знае, че умишлени аборти на неродени бебета са се правели още от древни времена. Абортите не са нищо ново за човешкия род, въпреки че узаконяването им за първи път се случва едва преди около 100 години. В миналото за умъртвяване на нежеланите човешки индивиди преди раждането им са се използвали различни билки или субстанции, физическо увреждане на плода и други методи, а днес се използват медицински инструменти или абортивни хапчета. Резултатът обаче винаги е един и същ – едно или повече невинни бебета умират в майчината утроба, а здравето и животът на майката са застрашени.
За съжаление, абортът днес масово често е възприеман като „право на жената“ или като част от така наречените „репродуктивни права на човека“, защото е популяризиран по този начин от много организации и личности, които искат да го наложат като нормална практика за решаване на лични или обществени проблеми. Но погледнато от страната на медицината, философията, морала и етиката, абортът никога няма да може да стане наистина човешко право, независимо какво е записано в законите в даден момент и какво говорят защитниците му. Ето и няколко от основните причини за това:
Абортът противоречи на основното човешко право – правото на живот
Всеки човешки живот започва със зачатието. В науката няма и не може да има никакъв спор по този въпрос. Ако даден обект извършва биологични процеси, той без съмнение е жив, тоест има живот в себе си. С най-новите технологии лесно можем да видим, че размножителната клетка на мъжа (сперматозоид) и жената (яйцеклетка) се свързват, доставяйки по 23 хромозоми от всяка от двете страни, създавайки уникален човешки генотип с 46 хромозоми, а в последствие и уникален фенотип. Никога в човешката история човешкият индивид, резултат от зачатието, не може да бъде повторно създаден и неговият живот започва точно там, в първата секунда на сливането на гените на майката и бащата. Така от самото начало се поражда и правото на живот на съответния индивид – животът без индивида, който е жив, не може да съществува, а индивидът без живот би бил мъртъв.
Никой човешки живот не може да бъде собственост на друг човек
Чели сме или сме чували за борбата на робите за тяхната свобода. Знаем, че всеки човек се стреми да си върне пълното право върху собствения си живот, а не да бъде притежание на друг. Някога е имало закони одобряващи купуването на хора за доживотно робство. Имало е дори „право“ дадено на робовладелци да убиват робите си по своя преценка. Но в последствие изглежда хората сме станали по-мъдри и сме осъзнали, че такива обществени порядки са грешни и несправедливи, отхвърлили сме ги и сме ги заклеймили до степен да бъдат определени като престъпление. Защо тогава се получава така, че животът, който се е зародил в майчината утроба, изведнъж не може да бъде собственост на самия нов човешки индивид, а става собственост на някой друг и този друг може да се разпорежда с него до положение да го погуби? Ако едно бебе се роди и някой го убие, това е престъпление и се наказва от закона, но ако бебето бъде убито дори ден преди раждането в утробата, никой няма да бъде подведен под отговорност – това е мястото, където днес е намира законодателството на обществата, които подкрепят безпрекословно аборта като „право“. Това е напълно нелогично и никой, който е искрен и зачита правото на живот на другите, не може да си позволи да го приеме за нормално. Човешкият живот започва от зачатието и макар и създаден с помощта на майката и бащата, той не е тяхна собственост, както и животът на родените деца (който е същия живот зародил се в утробата) не принадлежи на родителите им, и те не могат да им го отнемат безнаказано, за свое удобство.
Абортът е дискриминационен
През последните години стана модерно да се говори много за премахване на дискриминацията по възраст, пол, раса, здравно състояние, материално състояние, и т.н. Защо обаче абортът не се оценява като дискриминационна практика след като има толкова много доказателства, че е такава?
Абортът е дискриминация по:
- възраст – защото един човешки индивид в началото на своя живот може да бъде екзекутиран, само защото е по-млад и недостатъчно развит, според някого (родител, лекар или друг);
- пол – знаем, че на много места се изтребват неродени по полов признак (предимно момичета) и никой не може да спре това, защото бебето в утробата няма защитено право на живот преди раждането;
- раса – много повече неродени се убиват от определени малцинства, вместо да им се осигурява същата здравна грижа и подкрепа като на други, защото негласно се смятат за по-неразвити хора, които ще възпроизведат също други такива;
- здравно състояние – защото се убиват човешки същества заради телесни увреждания или недостатъци, които са неприемливи от родителите им или от обществото;
- материално състояние – защото се прекратяват животи заради материален недостиг и възможно раждане на бебето в бедна среда;
- и т.н.
Абортът е дискриминационен и спрямо бащата на детето – този, който е отговорен наполовина за създаването на новия живот. Има много случаи на мъже, които искат жената, с която са имали връзка, да роди детето, за да могат да запазят живота му и да се грижат за него, но законът ги дискриминира и не им позволява да направят това – решението е оставено само на жената, макар детето да има двама родители.
Абортът е жесток
Виждали ли сте как се извършва аборт? Знаете ли какво се случва с неродения човешки индивид по време на аборта? Ако не знаете нищо за това, просто посетете сайта abort.bg и се запознайте с фактите. Няма по-жестоко убийство от аборта, при който напълно невинно човешко същество се разкъсва живо на парчета чрез вакуумна помпа или с метални инструменти, или се изхвърля в резултат на приемане на хапчета като обикновен отпадък в канализацията.
Определянето на аборта за „право“ ограничава свободата на съвестта и мисълта
Когато абортите бъдат узаконени до своята крайност (както искат защитниците им и вече са го направили на някои места), лекарите, сестрите и другият медицински персонал в болничните заведения, биват насилени или да приемат да участват в убиването на неродените, или да загубят работата си и кариерата си. Много морални хора изправени пред такива обстоятелства решават да спрат да практикуват професията си и обществото бива лишено именно от най-големите защитници на човешкия живот и достойнство. Отделно държавната система започва да се използва за финансиране на аборти, и такива се извършват с парите на данъкоплатците, въпреки че те може да не са съгласни парите им да се харчат за масово убиване на невинните неродени бебета. Свободата на вероизповеданията бива също ограничена и никой няма право да говори или публикува нещо различно от общоприетите норми и е заплашен от глоби и затвор. И защо се случва всичко това?! За да остане позволено безнаказано убиване на невинни човешки индивиди в тяхния начален стадий на развитие.
Можем ли да бъдем искрени пред себе си или ще защитаваме лицемерно несъщестуващо „право“?
Дори само описаните по-горе причини са достатъчно красноречиви и говорят за това, че човешкия вид в настоящия момент се отнася лицемерно спрямо абортите и пренебрегва всички факти свързани с тях, само за да може да продължава да убива най-уязвимите човешки същества още в утробите на техните майки. Всеки, който сложи ръка на сърцето си и реши да бъде искрен, ще признае, че абортът е най-жестока форма на убийство на невинни и краен израз на човешкия егоизъм и егоцентризъм. Именно затова винаги ще има хора, които да са против абортите, и дори да бъдат узаконявани, те никога няма да станат наистина човешко право, а ще бъдат просто узаконено човешко безправие, като античовешкото робство или Холокоста.
Послепис:
Сложих снимка на котенце към статията, защото, за голямо мое съжаление, повече хора биха отворили и чели текст със снимка на сладко котенце, отколко такъв, чиято цел е да защити живота на невинните неродени бебета. И това е жалко за нашето общество днес.
А всъщност исках да сложа ето такава снимка с избиване на хора без съд и присъда, от упор…
Автор: Ивайло Тинчев за Сдружение „Избор за живот“
