Аз приплъзнах трансдюсера надолу, намерих главата и след това приплъзнах още по-надолу към дупето. За щастие бебето беше в добра позиция. „Определено е момче!“, казах аз на родителите, докато те надничаха зад рамото ми към екрана, и посочих ясно виждащата се мъжка част. Лицето на таткото посърна: „Какво разочарование!“ възкликна той. “Исках да имам момиче.“ Той продължи да изразява недоволството си, докато аз им показвах детето и направих още няколко снимки, за да си ги занесат в къщи. Той беше все още недоволен, когато им казах, че съм готов и че те могат да си получат резултатите от техния лекар.
„Може ли просто да приключим и да започнем отново?“, каза той на жена си, докато те си тръгваха от стаята. Тя се изсмя невротично. Той се шегуваше…………..надявам се.
Това е най-малко и най-много обичаната част от работата ми като ултразвуков специалист. Има нещо невероятно красиво в това да гледаш как се развива човешкият живот и расте през всичките му етапи. От леките потупвания на сърцето още в 6-та гестационна седмица, до това да видиш малките подскачащи дребосъчета, за които при добър ултразвук може да видиш как махат с мъничките си ръчички и крачета. Оттам нататък всичко става още по-добре щом бебето расте и става все по-лесно за гледане с моя ултразвук.
Има също и забавни възможности да съобщиш добрите новини и да гледаш сияещите лица на майките, когато те виждат свето дете за първи път. Тогава тези добри истории стоплят сърцето ти и носят усмивка на лицето ти. Няма нищо по-хубаво от това да кажеш на една майка, която мисли, че е имала спонтанен аборт преди няколко седмици, че всъщност тя все още е бременна и носи в себе си здраво подскачащо 12 седмично бебе. А да не говорим за това да откриеш живи близнаци при пациентка, която наскоро е имала прекъсната извънматочна бременност.
Но това е само щастливата страна на нещата. Има и тъжна страна. Както безкрайните помятания, на които сме свидетели всеки ден. Нищо не е толкова разочароващо както това да откриеш, че няма сърдечен ритъм и после да се опиташ да запазиш неутрално изражение до края на ултразвуковия преглед, знаейки, че когато тези хора получат резултатите си от техния лекар, това ще бъде краят на техните мечти и надежди.
Това все още не е най-лошата част на ултразвуковия преглед на бременни жени. Най-лошото е да видиш нежеланото дете. Няма нищо по-съкрушително от чувството да виждаш на ултразвук мъничките чудеса, които са осъдени да умрат от тези, които се предполага, че трябва да ги подкрепят и обичат.
Да гледаш на ултразвук ранни бременности, които ще бъдат прекъснати от някой, извършващ аборти е само един пример. Друг е, когато насочваш иглата за амниоцинтеза, знаейки че резултатите от теста ще бъдат определящи за това дали бебето ще живее или не, чиито сърдечен ритъм се записва внимателно, за да разбереш, че те не показват неблагоприятните ефекти от процедурата.
Имаше една жена, която беше бременна повече от 20 седмици, но беше решила да прекъсне бременността си. Трябваше да ѝ направя ултразвук същия ден, за да може нейния лекар да я изпрати в клиника за аборти, която ги правеше до 24 седмица (в същата сграда, където специалистите от отделението за преждевременно раждане се бореха да спасят бебета, родени дори по-рано от 24-та седмица). Нейното бебе беше малко момиченце.
Аз не мога да кажа нищо на моите пациенти. Не ми е разрешено да споделям моите възгледи или да предлагам подкрепа. Не мога да им предложа да отидат в центрове за подкрепа на бременността или да им кажа колко прекрасно е осиновяването. Не ми е разрешено да им обясня какво точно е абортът или да им кажа за усилията, които другите пациенти са ми казали, че полагат след това.
Не ми е разрешено да бъда глас на безмълвните. Аз имам само моят апарат за преглеждане. Аз мога да обърна екрана и да им покажа онова малко биещо сърчице и онези мънички ръчички, пръстчета и крачета. Мога да им ги покажа и да се надявам, че те виждат същото бебе, същият човек и същият живот, който виждам и аз.
Гледането на бременни жени с видеозон ме е научило, че децата в нашето общество са изначално обичани и ценени. Ако те са планирани и очаквани или желани, тогава аз виждам въодушевени родители и усмихнати лица. Когато нещата не вървят по план, тогава аз виждам разочарование. Има и такива, които биха се изправили срещу неочакваното и биха се справили, но има толкова много, които просто се отървават от проблема, вместо да го приемат и да видят какво могат да направят с него.
Ето затова ние се нуждаем от хора на улиците. Ние имаме нужда от хора, които да видят и чуят истината за това какво е абортът и какво причинява. Имаме нужда да покажем на нашата култура, че абортът спира биещото сърце и прекъсва живот. Аз мога да покажа само едната страна на историята, но хората трябва да знаят и двете.
Автор: Запазил анонимност* | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална страница: http://www.lifenews.com/2016/12/28/ultrasound-technician-there-is-nothing-more-heart-wrenching-than-seeing-babies-who-will-be-aborted/
Превод: Диана Македонска за Сдружение “Избор за живот”
* Авторът е анонимен поради конфиденциалност, свързана с работното място и пациентите. Статията е публикувана в Канадски център за биоетична реформа.
