Както беше съобщено, Китай ще сложи край на скандалната си политика, която позволява раждането на само едно дете, и ще я замени с политика, даваща възможност и за второ дете.
Докато едни празнуват напредъка, други предпазливо зададоха някои въпроси:
- Политиката на две деца по-малко ли ни потиска?
- Това по-справедливо ли е?
- Заслужава ли Китай похвала за промяната в закона си?
Деспотичното естество на политиката на едно дете беше добре позната. Тя не само пряко нарушаваше международните права на човека, които осигуряваха жените с правото да „решават свободно“ колко да бъдат техните деца, но и спомогна за нарастването на широко разпространените и жестоки практики на принудителна стерилизация, насилствени аборти и геноцид на бебетата от даден пол. Ако погледнем нещата в истинското им съотношение, ще видим, че от аборт в Китай, заради тази политика, са убивани близо 1500 неродени бебета на всеки час!
Но в каква степен политиката на две деца ще изкорени това зло? Новият закон все още нарушава международните права на човека. Всъщност той няма да има пряк ефект върху голяма част от гражданите. Заради старата политика за приблизително 65% от китайското население вече е било легално да имат 2 или повече деца. Официалното разрешение и на останалите 35% да имат две деца е малко подобрение в правилната посока (освен разрешаването на две деца е позволено по още едно дете на лелите, чичовците и братовчедите – всички жизнеспособни членове на семейството, които постепенно умират в някои части от населението). Но истината е, че след позволението да имат още едно дете, тези семейства все още ще изпитват цялата тежест на тази драконовска система.
След въвеждането на новата политика голямата бюрократична система ще бъде готова за предприемането на принудителни мерки. Китайското правителство не разкрива какво точно включват тези мерки (освен глоби), но мнозина смятат, че широко разпространеният бой на бременни жени, насилствена стерилизация и принудителни аборти ще продължат и при новия закон. Въпреки че могат да възникнат спорове относно това, дали новата политика потиска по-малко от старата, тя си остава тиранична и активистите, които защитават човешките права, трябва да се фокусират над това.
По-справедлива ли е новата политика?
Не. Новата политика не е нищо повече от старата, защото и двете лежат на същите условия, а именно – правителството има правото да решава кога е най-изгодно за обществото да се раждат деца, а властите – да използват сила при налагането на решенията си.
Ироничен е фактът, че промяната в политиката е писмено заявяване на липсата на способност на правителството да реши кога е най-добре за обществото раждането на деца. Старата политика беше икономическо и социално бедствие, оставящо Китай със застаряващо население и неравномерно съотношение между мъжете и жените. Вместо да признае, че решителността за преброяването и разпределянето на децата е твърде тежка работа за правителството и чисто заради чисто практически причини трябва да бъде оставено на самите хора, Китай рискува, задължавайки се да развие и наложи бюрократична система, ограничаваща размножаването.
Колкото сериозни са икономическите и социалните проблеми, причинени от тази политика, толкова повече се задълбочава принципният въпрос. Правителството не би трябвало да има властта да ограничава гражданите да имат деца. Ако хората трябва да запазят някаква лична свобода, то със сигурност това е правото да се възпроизвеждат.
Заслужава ли Китай похвала за промяната на закона си?
Правителство, посветено на принуждаването на майки да убиват децата си още докато са утробата, не заслужава похвала за решението си да промени малка част от програмата си. Законите, ограничаващи броя на членовете на семейството, са несправедливи и деспотични, без значение дали разрешат едно или две деца. За да защитим човешкото достойнство и свобода, трябва да продължим да настояваме за техния непосредствен и сигурен край.
Автор: Келси Зорзи | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2015/11/05/1500-babies-were-killed-in-abortions-every-single-hour-under-chinas-one-child-policy/
Превод: Теодора Цакова за Сдружение “Избор за живот”
