Беше тиха неделна вечер и със съпруга ми се бяхме отпуснали преди да си легнем. Бяхме решили да отидем на кино, но се отказахме. В последствие почувствах облекчение, че взехме това решение, защото водите ми изтекоха същата вечер.
Беше 17 март, един ден след рождения ми ден. Бях бременна с първото си дете в 36 седмица, и не го очаквахме преди 15 април. Бях си тръгнала от работа в петък готова да отпразнувам рождения си ден в къщи и да се насладя на свободното си времето с мъжа ми. Вместо това имах страхотна изненада – моят прекрасен син се роди. Това беше най-хубавият подарък, който някога съм получавала.
Това, което ме натъжи е, че за повечето хора моят син би могъл да бъде абортиран, защото все още не е напълно оформен човек. Въпреки че се роди месец по-рано той беше напълно здрав. Той имаше две ръце, два крака, биещо сърце и всичко останало, което един здрав човек има. Работата е там, че той имаше всички тези неща много преди 36 седмица, което беше и очевидно по време на ултразвуковите прегледи през бременността ми. Ние успяхме да направим няколко уникални снимки и видеа на сина ми докато беше в утробата ми. Моето любимо видео беше, когато той се прозява. Помня първият път,когато доловихме малкото му сърце как бие. Макар че изглеждаше като малък извънземен фъстък, той беше малко същество, което растеше вътре в мен.
Тъй като бременността ми напредваше, аз усещах тези трептения в матката, които се превърнаха в ритници и пробождания в ребрата. Да кажа, че по това време сина ми не беше човешко същество беше покъртително /и неточно/ изказване. Той стана човек още в момента на зачеването. Науката ще потвърди това. Може би той няма напълно развит мозък, или напълно оформена глава и коса, или способност да диша сам.
Но знаете ли какво? Всички ние се раждаме с липса на някои неща. Коленни капачки, зъби, ясно зрение, способност да се смеем или възприемаме информация. И все още не сме си задали въпроса дали тези, които са родени на термина си са „хора“. В момента на зачатието цялата ни ДНК е предопределена. Нашият цвят на косата, на очите, пол, всичко. Нашият генетичен отпечатък е заложен много преди физическите ни тела да започнат да се развиват . Спомням си една снимка, която направихме по време на 3D ултразвуковия преглед. Той беше в около 30-та седмица и си беше отворил едното око. Нямат ли хората очи? Може би той не може да вижда все още, но той беше напълно жив.
Абортът прекъсва биещото сърце. Може би сте чували това и преди. Така е защото това е истина. Докато жената открие, че е бременна, нейното дете има вече туптящо сърце. И развиващи се органи като гръбначен стълб, черен дроб, бели дробове. Необяснимо е как можем да оправдаваме унищожаването на детето в утробата.
Изминаха четири месеца откакто се роди сина ми и той е по-здрав и скъпоценен от всякога. Той се усмихва през цялото време, започна да издава звуци, превъртя се целият за първи път. Гледайки големите му сини очи си спомням как ги видях за първи път при ултразвуковия преглед. Аз не знаех тогава кое ще бъде това мъничко човече вътре в мен, но това, което знам сега и мога да кажа със сигурност е, че той е толкова човек сега, колкото и преди.
Забележка: Препечатано с разрешението на Секюлар Пролайф.
Автор: Лена Колар | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2015/08/10/my-baby-human-then-and-human-now/
Превод: Диана Македонска за Сдружение “Избор за живот”
