Не знам как да започна историята си – може би от самото началото би било най-добре. Зачената съм след като майка ми е била изнасилена от продавач на енциклопедии, който чрез сила влязъл в подвижния ѝ дом, докато 3 годишният ми брат спял. Изнасилил я и си заминал.
Майка ми била в шок и не знаела какво да прави. Тя получавала социални помощи и познавала чудесен социален работник, но била твърде уплашена, за да се реши да сподели.
Приблизително две седмици по-късно, мъжът се върнал около 11:30 ч. през нощта. Почнал да чука по вратата и майка ми се вцепенила от ужас. Успял да влезе вътре, а тя помислила, че пак ще я изнасили. Казала му, че няма как да го направи отново и че първо ще трябва да я убие. Започнали да се боричкат, при което в един момент тя успяла да се добере до телефона и да звънне на полицията. Невероятното било, че от там ѝ казали, че трябва да позвъни на Шерифа в нейния район, тъй като домът ѝ не се намирал под тяхна юрисдикция.
Изнасилвачът я хванал за врата и започнал да я души. Когато започнала да се отпуска на пода и спряла да крещи, той внезапно избягал. Малко по-късно шерифът дошъл, взел показанията ѝ и погледнал врата ѝ. Казали ѝ, че не виждат никакви следи от душенето и че нямало какво повече да направят…
Тя споделя, че тогава се чувствала засрамена и сама. Свързала се е със социалния работник, който я посъветвал да иде в болницата, за да се прегледа. Това и направила.
Няколко седмици по-късно Шерифът я потърсил на работа и пожелал да обсъдят отново онова, което се е случило. Тя усетила, че той не ѝ вярва. На следващата седмица обаче я викнали в полицията за разпознаване на насилника ѝ. Той бил заловен след каране на кола в нетрезвено състояние. И да, той бил в редицата за разпознаване, сред останалите мъже. Полицаите снели показанията му, които шокиращо, били същите като нейните! Той признал всичко.
Майка ми разбрала, че е забременяла от него с мен, заради което съдът постановил на насилникът да плаща $10.00 на седмица докато не навърша 18. Тя по-късно сподели, че семейството му е изплащало седмичната издръжка до толкова, че да притъпят чувството за срам.
Майка ми била информирана по-късно от социалния работник, че въпреки че срещу насилникът ѝ и не били повдигнати обвинения, в същото време когато всичко това ѝ се е случило, той е бил заподозрян в изнасилване с последвало убийство на друго момиче. Двете с нея сме късметлийки, че сме живи. Социалният работник също така ѝ споделил, че изнасилвачът е бил пациент в психиатрична клиника в следствие на психологична травма от военната му служба.
Това е историята на моето зачеване в следствие на изнасилване. Двете с майка ми сме говорили на по-късен етап за аборта и тя сподели че това никога не е било опция. Все пак, тя продължаваше казвайки: „Винаги съм искала момиче“ Хубаво е, че съм момиче. Това винаги малко ме е стряскало.
Има едно нещо, което бих желала да изясня – обичам майка си с цялото си сърце. Знам, че не ѝ е било лесно да се реши да ме задържи. Имала е много тежко детство. Баща ѝ е бил насилник, който е прекалявал с алкохола и е загубила майка си в следствие на болест, когато е била едва на 14. Повечето спомени, които майка ми има за собствената си майка са от нейното боледуване. В действителност, майка ми не е имала никого, който да я научи на нещата от живота.
Тя е правила грешки, и както разбирате, не е имала добър избор по отношение на мъжете. Все още съм била бебе, когато се е запознала с мъж, който е бил 2 пъти по-възрастен от нея – с 32 години по-стар, но е успял да премахне част от самотата ѝ и да и даде чувство за стабилност. Пиел е много и със сигурност не ме е харесвал особено; искал да има свое малко момиченце и предполагам, че аз не съм му била достатъчна. По-късно желанието му се е изпълнило и получил своето малко момиченце – сестра ми, която обичах толкова много.
Така растейки, брат ми и сестра ми обичаха доведения ми баща, но аз се чувствах като черната овца през цялото време. Майка ми се боеше да ме оставя на сама с него, така че трябваше да седя скрита, когато тя беше на работа. Веднъж , когато съм била бебе, майка ми го намерила да ме души до момента, в който посинявам. В крайна сметка, той почина от сърдечен удар, а осиновяването ни приключи 2 седмици по-късно. Бях принудена да приема фамилията му, което за мен беше още един удар.
Когато бях на 6 разбрах, че съм зачената в следствие на изнасилване. Какво знаят 6 годишните за изнасилването? Братовчедка ми и нейните приятели говореха за мен, но не знаеха, че си играя под масата. Всичко, което чух, беше че съм зачената след изнасилване и че изнасилвачът се е измъкнал пледирайки невменяемост. Избягах в банята и се заключих вътре. Плаках толкова много, мислейки, че съм опетнена и наистина глупава и че всички са просто мили с мен. Знам, че звучи смешно сега, но тогава това ме нарани изключително много. Това беше единственото, с което можех да си обясня всичко.
Леля ми намина у дома и аз пуснах вкъщи. Тя ме прегърна и ми каза, че всичко е наред и че един ден, когато порасна, майка ми ще ми разкаже всичко. През цялото време в училище не знаех как да обясня, че нямам баща. Това се беше случило през 60-те и не беше толкова нормално. Майка ми трябваше да ходи рано на работа в една фабрика и никой не ми помагаше да се обличам, нито ме хранеше. Имаше един учител, който тайно зад статива си ми даваше сандвичи и портокалов сок. Нямах никакви приятели и не знаех как да се социализирам. Заради това играех сама и имах въображаеми приятели. Най-често си представях, че съм учител и всички искат да ми бъдат приятели.
Превърнах се в тинейджър и исках да знам повече, но не знаех как да кажа на майка ми, че вече знам. Плашех се, че тя ще ми се ядоса. Двете започнахме да се караме често. Започнах да ходя на църква и разбрах че Иисус винаги ще ме обича и че Господ бди над мен. Той ми подари специални хора, от които имах нужда в тежък момент. Никога не загубих вярата си. Това беше единственото хубаво нещо през живота ми.
Единственото нещо за което винаги съм мечтала е да имам чудесен съпруг, който наистина да ме обича, и който да бъде най-близкият ми човек. Един ден, когато бях на 11 срещнах този човек и знаех, че трябва да бъде мой. Как можеше да се случи? Той беше толкова страхотен, а аз толкова млада и незначителна. Молех се да бъде мой всеки ден. Имах дневник и говорих всякакви глупости само за да привлека вниманието му. Един ден, когато бях на 14, а Пол на 17, той извървя 22 мили под парещото слънце, за да стигне до дома ми и да ме попита дали искам да бъдем заедно.
Веднага му споделих за зачеването ми, че никога не съм имала баща и майка ми е била изнасилена, а той каза че няма проблем с това. Каза, че това го кара да ме обича само по-силно. Господ ми дари един прекрасен мъж, и то не кой да е, а този от мечтите ми! Той ме дари също така с две чудесни момчета, които ни направиха горди родители. На 3-ти юли 1973 ние започнахме своя съвместен живот и от тогава до сега, заедно с всички възходи и падения ние сме все още влюбени и все още най-добри приятели. Срещахме се в продължение на 5 години и сме женени от 1978 г.!
И при все това, все още се боря с моментите, в които се чувствам незначителна. Понякога се чудя дали животът ми щеше да е по-различен, ако майка ми ме беше дала за осиновяване на някое любящо семейство. Но в крайна сметка, аз съм това което съм и Господ желае да правя най-доброто, на което съм способна и да показвам състрадание към тези, които имат нужда от него.
Когато се замисля се чувствам толкова щастлива, че съм имала възможността да се родя, въпреки че не всичко е било винаги весело и лесно. Знам, че трябва да направя животът си значим – да направя Господ горд че ми е дал шанс.
Знам, че майка ми е преминала през много трудности и е преживяла много мъка и самота. Щастлива съм, че я имам и че съм била с нея през всички тези години. Тя не успя да ми даде грижите, от които наистина имах нужда докато растях, но това беше просто, защото тя не знаеше как и не се чувстваше добре опитвайки – разбирам това. Зная, че тя ме обича и това е всичко, от което се нуждая. Аз съм тази, която трябва да работи върху това да се обичам всеки ден. Едното желание, което имам, е хората да не гледат отвисоко на хора, заченати като мен, тъй като това винаги оказва своето влияние.
Така и не се запознах с мъжа изнасилил майка ми, или неговото семейство. Звучи сякаш е бил доста лош човек, но аз съм благословение и би трябвало да бъда третирана като такова. Чувствам се сякаш парчета от живота ми липсват и ми се иска хората да можеха да знаят от какво боли толкова много понякога, защото понякога е просто трудно да кажеш защо се чувстваш толкова зле. Но винаги, когато се чувствам зле, майка ми е казвала: „Горе главата!“. Защото е трудно да се чувстваш зле, когато си с вдигната глава!
Бележка: Синди Ламбърт е съпруга, майка, дизайнер и изработчик на бижута. Тя е блогър, който пише в защита на живота и член на организацията Save The 1.
Автор: Синди Ламбърт
Източник: LifeSiteNews.com
Оригинална статия: https://www.lifesitenews.com/opinion/my-father-was-a-rapist-and-i-am-his-child.-now-tell-me-why-i-deserved-to-di
Превод: Райна Стайкова за Сдружение “Избор за живот”
