NRL News Today се опитва да проследи най-новите тенденции при диагностичните тестове, които се предлагат на пазара и се рекламират на бременни жени. Това най-често са тестове за определяне на пола на детето и за проучване, дали нероденото има Синдром на Даун. Защо са нужни такива тестове? Причината е очевидна…
Резултатите показват че абортът, или това което критиците наричат „освобождение от нашите деца“ нараства от 70% на 90% в случай, че майката разбере, че детето ѝ страда от Синдрома на Даун. И да не забравяме – полово селективният аборт не е ограничен само до Китай, Индия и Южна Корея.
Резултатите от задълбочен анализ от страна на центъра за разследващи репортажи в Нова Англия съобщи в понеделник пред The Boston Globe[1], че съществува тревожно голям брой на неверни положителни резултати, които описват бебета като увредени, и те биват абортирани[2].
Заглавният ред на историята в Globe, написана от Бет Дейли и центърът за разследващи репортажи в Нова Англия, е “Пренаситен пазар и погрешно разчетени пренатални скрининг тестове водят до незабавни аборти.”
Съществуват множество проблеми, но според Дейли в основата им е това, че тези компании прехвалват точността на своите тестове и не правят много, за да предупредят бъдещите родители и лекарите им за възможните рискове от грешни резултати при продуктите си. Две нови индустриално финансирани проучвания показват, че резултатът от тест, показващ плод с висок риск от хромозомно заболяване, може да бъде фалшива тревога в 50% от случаите. По-лошото е, че колкото по-рядко е едно състояние, например Тризомия 13, която най-често е летална, толкова по-висок е рискът от грешни резултати, които да покажат наличието на точно това заболяване.
Казано по друг начин, има огромна и съществена разлика между тест, който може да открие потенциален проблем и такъв, който е достатъчно надежден за диагностика на животозастрашаващо състояние. Скрининг тестовете спадат само към първия тип… Някои компании скриват разликите между резултатите от техните скрининг тестове и евентуална вярна диагноза, като така е възможно да объркат пациентите и лекарите за достоверността и значението на същите тези резултати. Например, компанията Illumina[3] твърди, че техният Verifi тест е с „близо до диагностична точност“ – термин, който според медицинските експерти е неправилен.
Дейли пише, че 3-месечното разследване е установило, че “компаниите, които продават най-популярните от тези тестове не обясняват достатъчно ясно на пациентите и лекарите, че резултатите от тези тестове не са достатъчно надеждни, за да се постави окончателна диагноза.”
В резултат бебета умират. Натрупват се много доказателства за това “преувеличаване на качествата” на скрининговите технологии, поради които някои жени прекъсват бременността си само въз основа на такива скрининг тестовете. Неотдавнашно проучване на друга базирана в Калифорния компания, Natera Inc., която предлага тест, който се нарича Panorama, установи, че 6,2% от жените, които са получили резултати от тестовите изследвания, които определят плода им с висок риск от хромозомно заболяване, прекратяват бременността си, без да търсят допълнителен диагностичен тест (като например амниоцентеза).
В Станфордския университет са известни поне 3 случая на жени, които са прекъснали бременността си със здрави ембриони, тъй като са получили резултати от тестове, подобни на гореспоменатите, които определяли, че за бебетата им има висока степен на риск.
„Притеснително е, че жените прекъсват бременността си, без да са сигурни в това дали първоначалният резултат от тестовете е верен или не“, казва Атена Чери, професор по патология в Станфордския университет по медицина[4], чиято лаборатория изследва клетките на здрави, но абортирани ембриони.
Хората вярват до такава степен на тези тестове, че една „жена направила тест за потвърждение на първоначалния, който установил че плодът е наред, и въпреки това прибегнала отново до аборт, заради вярата си в твърденията на компанията производител за точността на резултатите от първия тест“, пише Дейли. „Тя не вярвала, че тестът може да бъде грешен“, допълва професор Атена Чери.
Интересен факт е, че още от средата на 70-те години, още от времето, когато са съществували само няколко прости теста, извършващи се в една единствена лаборатория е съществувал пропуск, позволяващ съществуването на серия нерегламентирани тестове.
Както и да е, през последното десетилетие, дружества търсещи печалба са използвали тази вратичка, за да създават сложни тестове за състояния, вариращи от рак до Лаймска болест, а в момента и за хромозомни състояния на плода. Съгласно медицинските експерти, не всички тестове биват подложени на ясни и независими проверки и е предизвикателство за хората да разграничат добрите от лошите тестове.
Текстът на Дейли описва също така историята на Стейси и Линкълн Чапман. За щастие, тяхната история има щастлив край.
Дейли започва разказът си с това, че доктор Хайме Слоун казва на Стейси Чапман, че тест (наречен MaterniT21 PLUS) има 99% ниво на диагностициране и че нейният 3-месечен син има Синдром на Едуард. “Въпреки че Слоун предложил допълнителен тест за потвърждаване на резултата, разстроената Чапман казала, че иска да прекрати бременността си веднага”, пише Дейли.
Докато тя се подготвяла да направи аборт, доктор Слоун я извикал отново и я призовал да не бърза, на което все пак Стейси се съгласила. Чапман направил втори диагностичен тест и разбрал, че синът ѝ няма синдромът на Едуард. Днес, напълно здравият Линкълн Самюел току-що е навършил годинка и има широка усмивка, която напомня на Чапман за нейния наскоро починал баща.
Все пак семейство Чапман приели своето решение за аборт, продиктувано от рекламата на MaterniT21 като сигурен метод за откриване на заболявания, като нещо, което и до сега ги преследва.
“Той е толкова съвършен”, споделя Чапман, на 43, докато гледа сина си да играе с играчка агънце. “А аз почти го бях премахнала”.
И докато те са много благодарни, че д-р Слоун ги е извикал обратно, Стейси Чапман е объркана. Тя споделя на Дейли, че “Слоун не е подчертал, че тестът може да не е напълно работещ и може да даде грешен резултат.”
„Аз не избрах сама този тест – той ми беше предложен от кабинета на лекаря. Те би трябвал да са наясно за това колко е ефективен.“, споделя Чапман, добавяйки че никога не би обмислила прекъсване на бременността си, ако е знаела за възможността този тест да е грешен.
Бележка на LifeNews.com: Дейв Андруско е редактор на National Right to Life News и автор на няколко книги свързани с проблематиката на аборта. Тази статия е първоначално публикувана в National Right to Life News Today.
[1] Най-големият вестник в Бостън, щата Масачузетс.
[2] Също така съществуват и неверни негативни тестове. На родителите се казва, че детето да кажем няма Синдром на Даун или Синдром на Едуардс, когато го има. Историята на The Globe не разследва това по-подробно, но както сме споделяли и преди, родителите могат заведат съдебно дело, и го правят при т.нар. “wrongful life” – „неправомерно даване на живот“ или “wrongful birth” – „неправомерно раждане“, казвайки, че биха прибегнали до аборт, ако са знаели какво е състоянието на детето им.
[3] Американска компания, която произвежда гама от продукти и услуги за проучване – секвениране, генотип, и генна експресия.
[4] Stanford University School of Medicine
Автор: Дейв Андруско | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2014/12/17/he-is-so-perfect-i-almost-terminated-him-mom-says-after-false-test-claimed-baby-was-disabled/
Превод: Райна Стайкова за Сдружение “Избор за живот”
