Много хора, подкрепящи аборта, вярват, че той трябва да е законен без никакви ограничения. Казват „не“ на ултразвуковите изследвания, съветването или изчакването преди аборт; „не“ на родителското съгласие за непълнолетни, които искат аборт; и „не“ на премахването на болезнените късни аборти и абортите, финансирани от държавата. На кратко – тяхната идеология е, че абортът трябва да се финансира от нашите данъци и да бъде позволен независимо от причината.
Също така претендират, че абортът е „безвреден“ и достъпът до него трябва да бъде основно право на всяка жена, тъй като тя е господарката на своето собствено тяло. Всъщност в наши дни чуваме, че абортът в действителност е полезен за жените. Да, точно така; според някои „подкрепящи избора“ абортът може наистина да подобри физическото и психическото здраве на жената. Тази идея се популяризира от групи като Exhale (издишвам бел. пр.), които празнуват „месец на благополучието на аборта“ през април. Вместо да скърбят за загубата на бебетата си, жените, преживели аборт, биват окуражавани да се фокусират върху „благополучието, свързаността и състраданието“, защото абортът може да бъде „преживяване, което носи възстановяване и сила“.
Нека сме наясно:
Невъзможно е абортът да бъде преживяване, което носи възстановяване и сила.
Ако това беше така, щеше да е нормално една майка да каже: „Убих петгодишното си дете, но това преживяване ми донесе сила“ или „За мен беше изключително възстановяващо да убия тримесечното си бебе със синдром на Даун, защото знаех, че ако порасне, ще страда.“ Разбира се, бихме казали, че това е нелепо. Като всяка друга смърт, загубата на човешки живот има негативни последствия върху въвлеченото семейство, дори ако в началото нещата не изглеждат така.
По-рано тази година една художничка, подкрепяща аборта, направи още една стъпка в името на любовта си към избора чрез изложба в Мичиганския университет, която гласи, че абортът е „животоподдържащо дело и дар от Бог“. Изложбата е създадена, за да зашити и възвеличи историята на аборта. Тези твърдения и ознаменувания са не само грешни и подвеждащи, те са съкрушаващи, защото жените са опустошени от аборта.
Много жени страдат от аборта в мълчание, защото живеем в общество, което все повече „чества“ аборта. На жените се казва, че абортът е безопасна и лесна процедура, много подобна на вадене на зъб; или че няма да има никакви дългосрочни странични ефекти и животът им отново ще бъде нормален.
Обаче проучванията показват, че над 65% от жените, които са правили аборт, страдат от пост-абортивен синдром, 31% имат усложнения в здравословното си състояние; при тях рискът от самоубийство е 6 пъти по-голям в сравнение с жените, които раждат. Също така, много от абортиралите са били заставени или принудени от родителите, съпрузите или партньорите си да вземат това решение. За тези жени този „избор“, с който обществото толкова се хвали, не е никакъв избор.
Например, история споделена в Teen Abortion Issues (Проблеми/Въпроси при аборт в юношеството) подчертава какво може да се случи, когато момиче в юношеска възраст е принудено да направи аборт. Преживялата аборт пише:
„Бях на 15, когато за пръв път правих секс. Като повечето хора въобще не помислих, че може да забременея. Не знаех, че съм бременна до втората половина на втория месец. Когато разбрах, сякаш целият свят спря, сякаш сънувах и просто чаках някой да ме събуди.
Казах на майка си по телефона. Не можех да си представя да и кажа лично. Тя се разкрещя, а аз се разплаках.
Няколко дни по-късно родителите ми ми казаха, че ще ме заведат да направя аборт. Казах им, че съм против аборта, не че ги беше грижа. Попитах дали мога да го оставя за осиновяване и те ми казаха, че ще бъде твърде трудно да дам бебето си. Не съм съгласна. Мисля, че е по-трудно да направиш аборт.
Сега съм на 22. Изминаха седем години и всеки ден мисля за аборта.
Помня белия таван в стаята преди да ме приспят. Бях заспала и се молих да не се събуждам, защото не исках да живея без бебето си. След процедурата се събудих със сълзи стичащи се по лицето заради празнотата. Бях съкрушена. Седем години по-късно, а аз не мога да преживея аборта.
Сега не мога да имам деца. Не съм събрала смелост да кажа на семейството си. Иска ми се преди седем години някой да ми беше казал, че имам избор.“
За съжаление това не е единственият случай, когато родител принуждава тинейджър да направи аборт. Мелиса Оудън, която оцелява през 1997-ма след опит за аборт чрез изгаряне със солеви разтвор, казва, че биологичната и майка е била принудена от майка си да направи аборта, предназначен да прекрати живота ù. Докато тя оцелява, безброй други не успяват и родителите на тези абортирани деца остават с разбити сърца, точно като това 15-годишно момиче.
Имайки предвид, че при 65% от всички аборти съществува някакъв вид принуда, е крайно необходимо да напомним на жените и момичетата, че могат да живеят в щати /бел. ред. на САЩ/, където има закони против принудителния аборт. Към момента поне 15 щата имат закони за предпазване от малтретиране чрез принуда.
В допълнение, групи като Silent No More Awareness Campaign (Кампания за осведомяване „Никога вече в мълчание“) и Проект Рейчъл работят със жени, които съжаляват за абортите си и им предоставят място, където да намерят съвет, прошка и благодат.
Автор: Сара Загорски | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2014/08/08/15-year-old-forced-to-abort-her-unborn-baby-now-at-22-she-cant-ever-have-children/
Превод: Мария Миланова за Сдружение “Избор за живот”
