Преди близо 37 години Мелиса Оудън оцеляла след аборт с вливане на солен разтвор. Сега тя е основател на Мрежата на оцелелите от аборт (The Abortion Survivors Network), организация, която съществува, за да образова обществото относно оцеляването след аборт и да предложи подкрепа на тези, които са оцелели при провалили се аборти.
Миналата седмица Оудън свидетелства по време на Национална конвенция „Право на живот” в Луисвил, Кентъки. Тя започва да обяснява процедурата за аборта, който е бил предназначен за да отнеме животът ѝ.
По време на аборта чрез вливане на солен разтвор се вкарва игла през корема на майката и се изтегля околоплодната течност. След това течността се заменя с разтвор на сол, след което обикновено плода умира в рамките на до 3 дни. Оудън каза, че децата, които умират от солни аборти понякога са наричани „червени кожи” или „бебета – ябълкови бонбони”, защото соленият разтвор прави кожата им ярко червена, обелва я и навлиза във вътрешните органи.
По някаква неизвестна причина, въпреки че Оудън била обляна с отровния разтвор два дни по-дълго, тя се родила жива на петия ден. Тежала почти 1.5 кг. Подобно на много други случаи, член на семейството бил принудил биологичната ѝ майка да направи аборт. Докато силният натиск за аборт често идва от съпрузи и партньори, при Оудън нейната баба по майчина линия настоявала той да бъде направен.
Нейната баба била уважавана медицинска сестра и познавала местен лекар, който прави аборти. Тя била в състояние да заобиколи болничните процедури, за да улесни извършването на таен аборт. Оудън казва: „Майка ми не е била просто принудена да направи аборт, тя е била задължена да го направи, което е означавало да прекъсне моя живот и да промени своя завинаги.”
Докато движението за защита на аборта говори за аборта като „избор” и „право”, много хора не осъзнават, че 64% от жените са жертви на насилствен аборт.
Когато Оудън била родена жива, някой в болницата настоявал тя да бъде оставена да умре. Първоначално тя смятала, че лекарят, правещ абортите, бил този, който е издал заповедта. През миналата година, обаче, Оудън научила, че всъщност нейната баба е искала смъртта ѝ. За щастие въпреки настойчивостта на баба ѝ, две медицински сестри, положили медицински грижи, които в крайна сметка спасили живота ѝ.
Тя продължава с обяснение как принудителният аборт съсипал отношенията в семейството. След аборта, майка ѝ и баща ѝ се разделили и майка ѝ прекъснала контактите с баба си и дядо си. Когато Оудън накрая намерила майка си и баща си, тя написала на всеки от тях писмо, в което изказала своята прошка и любов. Тя написала също, че ако те искат да се свържат с нея, тя ще ги чака.
За съжаление през 2008 г. баща ѝ починал. Той никога не отговорил на писмото ѝ, но в крайна сметка тя имала възможност да се свърже с някои от членовете на неговото семейство. Също така, тя установила отношения с биологичната си майка. И до днес, майка ѝ все още се лекува от психическата болка, причинена от принудителния аборт. Оудън казва: „ Нейното най-голямо съжаление като жена на 50 г. е, че никога не е избягала от собственото си семейство. Аз винаги трябва да посочвам това на тези, които са защитници на абортите. Каква полза дава аборта за една жена, освен да бъде нейното най-голямо съжаление за цял живот?”
Вижте и кратък клип на английски, който Мелиса Оудън е създала с обръщение към жените, които планират да направят аборт:
https://www.youtube.com/watch?v=I4WJIvbEdWk
Автор: Сара Загорски | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifenews.com/2014/07/02/she-is-what-abortion-looks-like-when-it-doesnt-work/
Превод: Бисерка Трифонова за Сдружение “Избор за живот”
