Някъде между първата и втората ми непланирана бременност станах защитник на живота. Вярвала съм в мантрата „моето тяло – мой избор”, но нещо се промени в сърцето ми.
Произхождайки от разбито семейство, като тинейджър бях полу-бездомна и живеех от къща на къща. Вързана в един живот на наркотици и разврат, имах много малко родителски надзор и никой не го беше грижа за моите грижи и благосъстояние. След като поех пътя на злоупотреба с метамфетамини, отпаднах от училище и не се дипломирах. Майка ми ме покани да се преместя в щата, в който живееше тя, да завърша училище, за да не се налага да работя или да се притеснявам къде да живея. Дипломирах се година по-късно и успях да спра метамфетамините, въпреки че продължавах да използвам други вещества и продължавах развратния си живот.
Един ден след 11 септември 2001 г. разбрах, че съм бременна. Бях на ръба да прекъсна неподходяща връзка с бащата, така че се почувствах като в капан. Струваше ми се, че абортът е единствения начин да се отърва от постоянното му оставане в живота ми. Той също ми каза, че нямам друг избор и трябва да абортирам нашето дете, защото е нечестно да го „вържа” с издръжка на дете. Отидох вкъщи и казах на майка ми, че съм бременна, но я предупредих да не се тревожи, защото ще направя аборт и нещата ще бъдат все едно нищо не се е случвало, така че ми се говореше повече за това.
Аз като самотна майка с двете си деца, след като избрах пълното въздържание
За моя изненада мама беше напълно против идеята ми да направя аборт, въпреки че тя не е от защитниците на живота (pro-life). Тя ми каза, че няма да мина през това и че тя ще бъде с мен, за да ми помогне да отгледам моето бебе. Честно казано аз бях по-уплашена от това да не послушам майка си, отколкото да ядосам приятеля си, така че неохотно избрах живот за детето си.
Веднага щом информирах приятеля си, че ще задържа бебето, той прекъсна нашата връзка. Чувствах се изгубена и съкрушена, и често се чудех дали съм направила правилния избор. През следващите два месеца се събрахме за кратко време с него и отново се разделихме, но този път с яростни аргументи. Той ме блъсна на леглото и каза „бебето не е мое и се надявам и двамата да умрете”. Неговите действия доведоха до това да получа ограничителна заповед срещу него.
Този инцидент е първото от много травматични събития, които последваха. В рамките на кратък период от време годеникът на майка ми беше убит в автомобилна катастрофа, а една моя много близка трябваше да абортира след като си бяхме обещали да се подкрепяме една друга по време на нашите бременности. Големия финал беше, когато майка ми сложи край на собствения си живот чрез самоубийство.
Животът ми беше преобърнат с главата надолу, чувствах че всяка надежда е загубена.
Докато опитвах да се самоубия, няколко дни по-късно, аз плачех в сърцето си казвайки: „Ако там някъде наистина има Бог, заведи ме Боже при майка ми или ме изведи от тази къща и промени живота ми!” В този момент се появи един приятел, откри ме в гардероба на майка ми, вдигна ме, изведе ме от къщи и спаси моя живот и живота на детето ми. Травмата, която бях преживяла през всички тези трагични събития, разби гордостта ми и ме заведе на място, където търсех решения, защото животът ми се разпадаше. Дойдох до познаване на Господ след като бях поканена на църковна служба за Рождество и Възкресение и някои чудесни жени от църквата ми подариха празненство с подаръци за моето бебе.
Когато датата на раждането наближи, аз открих бащата на бебето, защото му бях простила в сърцето си, и му предложих да присъства по време на раждането. Той прие, след като му бях обещала, че няма да го докладвам за нарушаване на ограничителната заповед. Той държа ръката ми по време на раждането и след това идва няколко пъти вкъщи. Тогава аз и той в крайна сметка отново се влюбихме и се събрахме. Насилието обаче започна отново много скоро и аз отново бях в капан, този път без подкрепата на майка ми, така че аз останах. С продажбата на къщата на майка ми успях да закупя моя собствена, въпреки че тя имаше много течове и едва се живееше в нея. Бях словесно, емоционално и сексуално насилвана от бащата на моята дъщеря повече от година, преди отново да извикам към Бога за помощ и да намеря кураж да напусна.
Отначало се справях добре, но бързо пропаднах обратно в начина на живот с партита и разврат, често оставяйки дъщеря ми с детегледачка. Това продължи няколко месеца, докато отново забременях от моя приятел, който ме беше спасил от самоубийство в гардероба на майка ми онази нощ. Този път не исках да правя аборт. След бременност, раждане, и докато имах дъщеря си, дори и бащата да желаеше аборт, аз напълно бях разбрала колко ценен е живота и колко е важно да се защитят неродените. Въпреки че ме беше срам, аз се доверих отново на дамите от църквата и те ме обградиха с подкрепа.
Не след дълго по време на моята бременност бях отново изоставена. Сама щях да имам две деца от двама различни бащи.
Моят пастор и съпругата му ме насърчиха да пазя сърцето си от някои хора в църквата, които може би ще ме съдят, и ми предложиха пълната си подкрепа. При посещението ми зададоха въпрос, който завинаги ме промени: „Ако си губила по парче от тялото си с всеки сексуален партньор, който си имала, каква част от теб щеше да стои сега тук на този стол?” „Ох”, помислих си аз „може би някои вени и хрущяли.” Отговорих си аз наум. Взех решение за въздържание до сватбената ми нощ. Аз наистина се чувствах безнадеждно рухнала. Направих големи промени в начина си на живот по време на бременността ми. Изгубих работата си, колата си и все още имах много нужди, които бяха снабдени от Бога чрез Неговите хора в църквата.
Беше трудно време, но Бог го използва за да ме оформи като жена, която в крайна сметка привлече невероятен и благочестив човек в живота си. Тук сме двамата на сватбата ни.
Беше трудно време, но Бог го използва за да ме оформи като жена, която в крайна сметка привлече невероятен и благочестив човек в живота си. Той се влюби в мен и в децата ми и ме помоли да се омъжа за него. Избрах и спазих въздържанието две години и половина, до моята сватбена нощ. Съпругът ми ме приема като неопетнено злато и сме щастливо женени от ноември 2006 г. Имаме 4 деца. Съпругът ми е ръководител на децата в местната ни църква, а аз работя активно като защитник на живота и работя за достигане до жените – привърженици на аборта през последните седем години. Животът ми е като отворена книга и аз се надявам и се моля за повече възможности да споделя победата, която Господ ми е дал, чрез моята история да се спаси живота на много хора, както физически, така и духовно. Мечтая за деня, когато аборта няма да бъде законна възможност.
Благодаря, че отделихте време да прочетете моята история. Моля ви чувствайте се свободни да прочетете повече от моята история в моя блог и следвайте моята Facebook страница. Ако ви е станало интересно, споделете моето свидетелство. Може да се свържете с мен на meaganweber@gmail.com.
Автор: Мегън Уебър
Източник: LifeSiteNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifesitenews.com/news/sex-drugs-abuse-and-suicide-my-journey-from-the-darkness-to-pro-life-activi
Превод: Бисерка Трифонова за Сдружение “Избор за живот”
