Повечето родители, очакващи дете обикновено казват: „Няма значение дали ще е момче или момиче, стига да е здраво.” или „Всичко, което искам е здраво дете.” Тези думи звучат толкова естествено и излъчват такава загриженост, че е съвсем нормално да ги кажеш.
В крайна сметка никой не иска бебето му да е болно или след първата среща с малкото създание да чуе ужасна диагноза. Но дали всичко, което искаме е само здравото дете? Наистина ли желаем родителите да копнеят само за това? Ще бъдем ли спокойни, ако майките и бащите на „болните” деца ни чуят да говорим по този начин?
В продължение на два дни смятах, че бебето ми е здраво. Първите 4 дни дъщеря ми прекара в интензивното на неонатологията. Тестваха я за всичко, което можеше да бъде причина за треската ù по време на раждането. Не откриха нищо и ни изписаха с уж здраво дете. След два дни ни съобщиха, че дъщеря ни има кистозна фиброза, известна още като муковисцидоза. Оказа се, че тя не е „здравото” бебе, за което се бяхме молили, говорили или очаквали. Но въпреки това, тя все пак беше нашето бебе, което толкова искахме и за което все още копнеем с цялото си сърце. Истината е, че желаехме това дете, здраво или не, без значение дали ще е с дванадесет пръста или без ръце.
Всичко, което искам е здраво дете. (Не желая болно бебе)
Когато казваме, че е без значение дали ще е момче или момиче, стига да е здраво, значи ли това, че не смятаме да се грижим за детето си, ако е болно
Когато обявяваме, че всичко, което желаем е здраво дете, значи ли това, че повече няма да искаме детето си, научавайки за неговата диагноза?
За жалост, повечето родители отговарят на тези въпроси с „Да.” Това е начинът, по който светът е започнал да мисли за нашите деца. Мнозина абортират желаните от тях бебета, след като разберат, че те не са „перфектни”. Различните диагнози от кистозна фиброза до синдрома на Даун могат да доведат до смъртта на много от тези някога желани малки създания всяка година.
Дали всичко е заради тази уж невинна фраза?
Когато родителите научат, че нероденото им дете не е „здраво” последва натиск от страна на лекарите и съвети от роднини и приятели, че е по-разумно да абортират бебето. То нямало да има живота, който родителите му си представяли за него, на който са възлагали надеждите си и са отправяли молитви. Детето щяло да води постоянна битка и да се сблъсква с много повече предизвикателства отколкото връстниците му. И родителите нямало да могат да преживеят нормалните радости с детето си. Вместо това, щели постоянно да висят по доктори и болници, да следват специални програми за обучение и да попълват купища формуляри. Не това е което родителите биха желали. Но колко често животът е такъв, какъвто си го представяме?
След аборта на своите желани, но оказали се болни деца, много майки изпадат в депресия. Тогава разбират, че всичко, което искат е своето бебе – здраво или не.
Всичко, което искам е (еди-какво си) бебе.
Какво ще стане ако заместим думата „здраво” с други думи като „синеоко”, „умно” или „сладко”? Как биха звучали нашите думи? Може би егоистично или пък дискриминиращо. Защо тогава сме приели за нормално да казваме, че желаем „здраво” дете?
Аз знам. Самата аз съм го казвала. Разбира се, че ще искаме децата ни да са здрави. Ще се надяваме да са умни, сладки, добре възпитани, поддаващи се на изискванията ни малки версии на най-доброто ни ‘аз’. Някои родители искат децата им да станат лекари или футболни звезди. Но в живота ни на родители ще има много моменти, в които децата ни ще казват или правят неща, които не ни харесват – ще изберат различна кариера, ще се омъжат за човек, когото не одобряваме, или пък ще се разболеят. Тогава ще спрем ли да ги обичаме?
При второто и третото ми дете съществуваше 25% риск от наличие на кистозна фиброза и хората очакваха да съм притеснена и да направя куп изследвания преди раждането им, за да бъда спокойна. Аз обаче не се тревожех. Със или без кистозна фиброза, те си бяха моите деца и аз ги исках. Не съществува тест, който да измери стойността на човешкия живот.
Нека спрем да се нуждаем да казваме, че всичко, което желаем е здраво дете. Всеки го иска. Няма да стенете по-добър родител, ако изречете тези думи на глас. Но ще бъдете изключителен родител, ако от самото начало решите, приемете и обявите: „Всичко, което искам е МОЕТО дете.”
Независимо от рисковете, от битките, които може да се наложи да водим, от несъвършенствата, с които те ще се родят. Това са НАШИТЕ деца.
Автор: Нанси Фландърс
Източник: LifeSiteNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifesitenews.com/news/all-i-thought-i-wanted-was-a-healthy-baby-then-my-newborn-was-diagnosed-wit
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”
