За последните две десетилетия десетки милиони жени по света, които са направили аборт, съжаляват за това. Една от тях е англичанката Мари Айдсън.
Всяка сутрин, когато се събужда, тя усеща липсата на 6-годишното момиченце, което била нарекла Лили, и за което планувала прекрасен живот до деня, в който при амниоцентеза било открито, че Лили страда от Синдрома на Даун.
„Въпреки недъзите, дъщеря ми щеше да бъде невероятно много обичана. Каквото и да беше бъдещето ѝ, винаги щях да съм до нея,” споделя Айдсън за вестника Лондон Дейли Мейл.
Но тази обич никога няма да бъде дарена. Дните, в които ще играят на дъжда, откарването на Лили до училище, целувките и прегръдките, поставянето на превръзка върху ожулените ѝ колена – всичко това никога няма да се случи, защото Лили е едно от милионите бебета, които са били убити при аборт.
Абортът не само отнел живота на Лили и лишил Айдсън от дъщеря, която щяла да благослови живота ѝ, но също така унищожил семейството ѝ. Тя и съпругът ѝ имали друго дете, но това не спасило връзката им.
Ето какво казва тя пред вестника:
Въпреки че докторите ѝ съобщили за тестовете, според които многоочакваната ѝ дъщеричка страда от Синдрома на Даун, още когато била бременна с Лили малко повече от 16 седмици, Мари направила нещо, което все още я измъчва и именно в него търси причина за разпадналия се брак: преживяла е аборт.
„Като се върна назад, спомням си, че ми бе трудно да продължа напред след аборта”, казва 46-годишната Мери, общопрактикуващ лекар и ръководител при хирургически интервенции. „Ще ми се да върна времето назад. Всеки ден мисля за дъщерята, която никога не съм имала. Винаги ще съжалявам за това.”
„Когато заявих, че искам да запазя бебето, ми казаха, че с раждането си тя ще се нуждае от спешна сърдечна хирургия и, че ще има проблеми със стомаха и с мускулния тонус – при това ‘ако оцелее’”.
„Никой не ни предложи да запазим детето. Абортът ни беше предложен като единствения изход.” И не само това, Мери също смята, че ѝ е била вменена вина за желанието ѝ да продължи бременността. „Една медицинска сестра ми каза, че ако не абортирам детето, то ще страда и ще бъде бреме за обществото”, твърди Мари. „Тя дори ми каза: ’99 % от жените в твоята ситуация щяха да се откажат.’”
За съпруга си, тя казва:
„Може и да звучи неразумно, но обвинявах както докторите, така и него за аборта. Той знаеше, че бях против аборта и че исках да запазя детето. Бях разстроена, че той допусна да изпия хапчето, а не ме заведе просто вкъщи. Смятах, че е говорил с консултанта. Когато Рюбен (следващото ни дете) се появи, осъзнах също, че нищо не може да върне Лили обратно и че още едно дете не би могло да разреши проблемите в брака ни.”
Когато Рюбен станал на 2, съпрузите се разделили. Мари, която никога не била дала подписа си в документ за съгласие за аборт, похарчила хиляди британски лири за съдебни такси в опита си да получи извинение от болницата. В края на краищата била принудена да прекъсне съдебните действия заради разноските.
За проваления си брак, тя казва: „Не можех да преодолея това, което се случи – никой от нас не можа да се примири. Травмата остана завинаги между мен и Алън. Пукнатината, която причини това събитие, просто не можеше да се заличи.”
Тя също казва: „В момента големите ми синове са на 25 години. Когато бях бременна с тях, знаех за жени, които имат бебета със Синдрома на Даун. Но когато родих Рюбен, не бях чувала за такива случаи. Днес никъде не виждам майки с такива деца. Убедена съм, че сигурно жените преживяват аборт по принуда. Не мога да повярвам, че всички, които разберат, че бебето им страда от Синдрома на Даун, съзнателно избират да го абортират.”
Автор: Стивън Ертълт | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2013/11/08/aborting-my-baby-with-down-syndrome-ruined-my-life-tore-apart-my-family/
Превод: Антония Мирославова за Сдружение “Избор за живот”
