Разбрах, че съм бременна, когато бях в десетата седмица. Отидох в център за женско здраве, за да си направя преглед с ултразвук. Видях бебето да се движи и чух неговия пулс. Бях напълно шокирана. Можех да видя краката и ръцете му толкова ясно. Беше един малък човек. Но аз вече бях убедила себе си, че най-добрата опция е абортът. Познавах бащата на бебето само от два месеца и ние дори нямахме връзка. Той беше много по-възрастен от мен. Помислих си, че би било зле за моето дете да израсне с родители с голяма възрастова разлика. Аз бях само на 21 години, работех като сервитьорка и живеех с майка си. Исках детето ми да бъде отгледано в стабилна среда. Аз израснах без баща и не исках детето ми да изживее това, което и аз преживях. Всички тези неща ми изглеждаха като основателни причини, за да сложа край на живота на бебето.
Процедурата по аборта беше извършена, когато бях в дванайсета седмица. Бях приспана, но все още съм травматизирана от преживяното. Преди процедурата се чувствах добре. Бях убедена в решението си и мислех, че ще почувствам облекчение след като всичко свърши. Когато сестрата ме събуди и ме заведе до банята, се осъзнах. Когато видях всичката кръв, разбрах какво съм извършила. Бях оставила някой да убие собственото ми дете. Плаках истерично. Бебето ми вече ми липсваше.
Съжалявам за решението си. Всеки ден ме боли. Ако ти обмисляш да направиш аборт, наистина се надявам да промениш мнението си. Има и други варианти, но повярвай ми, от този ще те боли завинаги.
Автор: Анонимна | Синсинати, Охайо
Източник: Abort73.com
Оригинална страница: http://www.abort73.com/testimony/2276/
Превод: Надежда Димитрова за Сдружение “Избор за Живот”
