Тя седеше срещу мен, сълзи се стичаха по лицето ù. Темата за аборта бе подета и жената говореше със затруднение. „Емоционално травмираща“ бе фразата, която тя използва, за да опише процедурата.
Мислеше за детето си. Чудеше се колко голяма или голям би могъл да бъде. Докато размишляваше върху миналото си, се бореше с чувства на съжаление. Призна, че е избрала аборта без да знае всички факти. Почувствала се е преждевременно принудена да реши, като сега ù се иска да е имала повече информация, преди да вземе това решение.
Историята на жената е съвсем обикновена. За десет години, откакто участвам в движението в подкрепа на живота, съм чула и други подобни истории. Срещнах жена, която бе толкова афектирана от аборта, че не можеше да говори за него в продължение на 20 години.
Друга дама сподели смразяваща история за това как е използвала лекарството RU-486 и абсолютния ужас, с който се е сблъскала като е станала свидетел на смъртта на нероденото си дете. Спомням си афро-американка, която ме дръпна встрани и ми прошепна изповедта си. Болката от нейния избор бе изписана на лицето ù.
Сюзън Бабел е лицензиран брачен и семеен терапевт и има докторат по психология. Тя също е и психотерапевт с фокус върху травмата и депресията. В статия за „Психология Днес“ озаглавена „Постабортивен стресов синдром (ПАСС) – Съществува ли?“ тя пише: „Без значение какви са философските, религиозните или политическите ви възгледи върху аборта, факт е, че самото преживяване може да афектира жените не само на личностно ниво, но може и потенциално да даде психологически последици.“
ПАСС се основава на посттравматичното стресово разстройство. Името си е получил от психологическите последствия от аборта. Бабел отбелязва, че разстройството е реално, въпреки че терминът не е признат от Американската асоциация по психология. За съжаление, тези които подкрепят аборта често отказват да признаят дълготрайните отрицателни последствия, които той би могъл да причини върху много жени. Националната федерация за аборти нарича ПАСС „мит“, а популярното либерално списание Мис казва, че е „фалшива травма измислена от крайно религиозните“.
Бабел обаче твърди, че „всяко събитие, което причинява травма може действително да причини посттравматично стресово разстройство, и аборта не е изключение.“ Бабел не заявява това, защото тя е терапевт, който защитава правото на живот. По-нататък тя казва: „Приемайки че ПАСС съществува не означава, че човек не вярва в правото на жената да избира да направи аборт. Означава просто, че човек вярва в подкрепата и конструктивния психологически съвет при симптоми на травма“. Бабел изброява „вина, тревога, вцепененост, депресия, поява на ретроспективни картини и мисли за самоубийство като симптоми на ПАСС.
Бабел не твърди, че тези симптоми ще последват всеки аборт. Тя пише:
„Докато абортът може да отключи посттравматичен стрес при някои, други няма да преживеят никакви последствия изобщо. Мога да разбера това становище. Аз лично смятам, че има неоспорима, емоционална, физическа и дори духовна връзка между майка и дете. Все пак, срещала съм много жени направили аборт, които имат разнообразни преживявания. Не се противопоставям на аборта единствено заради това, че вярвам, че той може да причини травма на женската душа. Противопоставям се на аборта, защото е морално грешно да се унищожава живота на зародиш. Някои жени ще вземат подобно разрушително решение с малко мъка, съжаление или негативни емоционални последствия.
Живеем в общество, което гледа на аборта като на лично решение, за което жените не трябва да съжаляват. Следователно жените с видимо „позитивен“ опит при аборт често са насърчавани да го споделят с гордост. Въпреки това, жени с негативен опит се оказват в трудна ситуация. Те страдат от болката от аборта, докато живеят в общество, което им казва, че болката не е реална и не е необходима.“
За щастие организации като Rachel’s Vineyard (Лозето на Рейчъл) и групи като Silent No More (Не на мълчанието) съществуват точно по тази причина. Те са безопасни места за жени, които имат нужда от психологична подкрепа и лечение след аборт. Ако вие или някой, когото познавате е преживял емоционална или физическа болка от аборт, съществува налична помощ за вас. Не сте сама. Не трябва да носите тайната или да живеете със срама. Проверете ресурси като Afterabortion.org и направете крачка към свободата. (Бел. ред. За България се обърнете към Сдружение “Избор за живот”)
Кристина Мартин пише за Live Action News.
Автор: Кристина Мартин | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://goo.gl/98IR4v
Превод: Петя Кушева за Сдружение “Избор за живот”
