Семейство Онуфърс били наясно, че искат да осиновят дете, били приели тази идея от дълго време. Това, което не очаквали обаче, било, че ще им дадат четири деца с висок риск, и то наведнъж.
След посещението си в Китай и сблъсъкът с крайната бедност там, Райън и Ерика се убедили, че осиновяването е наистина част от общото им призвание.
„Искахме да осиновим деца, преди да си родим наши, за да могат осиновените да се чувстват наистина „избрани”, а не като притурка към останалите.”
С наближаването на петата годишнина от брака им те се свързали с агенция за осиновяване и започнали неприятните процедури по попълване на документи и даване на разрешение за започване и проучване на семейството от страна на агенцията. Но само след два месеца съпрузите усетили, че нещата сякаш се изместват в друга посока. Те били съгласни да осиновят и местно дете, и такова от друга държава. Скоро обаче надеждите им да вземат дете от Хаити били попарени, тъй като държавата забранила осиновяването на деца от чужденци. Тогава Ерика се свързала с местна агенция за осиновяване и скоро започнала обучителните курсове.
„Още първата вечер решихме, че искаме да вземем двама родни братя или сестри, но не повече от три деца.”, казва Ерика пред сайта LiveSiteNews.com.
Пет месеца след началото на курсовете, преди те още да са приключили, Ерика получила съобщение на гласовата си поща от агенцията за осиновяване.
„ Знаем, че не сте приключили обучението си и че не трябва да осиновявате, докато не се навърши 1 година, но мислим, че тези деца ще бъдат най-подходящи за вашето семейство. Те са четири.”, гласяло то.
После в съобщението се обяснява, че децата са на възраст 1, 2, 3, и 6 години и че изисквали специални грижи. Било осиновяване по спешност. Рисков случай.
„Веднага усетих, че искам да приема”, споделя Ерика, „но се притеснявах, че съпругът ми няма да е на същото мнение. Имахме пикап и спортна кола. Живеехме в малък дом. Нямахме необходимото за отглеждането на четири деца, камо ли на такива със специални нужди.”
Райън обаче не се поколебава. „Зная, че това са нашите деца. Бог ще промисли за всичко необходимо.”, казал той.
След 45 минути и четирите деца пристигат в дома им.
И четирите били с памперси и гащи за еднократна употреба. Трите не можели да говорят, а четвъртото отказвало. Най-малкото, момченце на 12 месеца, било с фрактура на черепа и едва можело да пълзи. Било намерено в края на бетоновото стълбище до апартамента на биологичната му майка. Двете момиченца, на две и три години, били открити в един магазин за хранителни стоки на голямо разстояние от дома им. Хранели се с откраднатата от магазина храна.
Следващите два часа агенцията приключила с оценката и проучването на дома на Ерика, а Райън тичал подир четирите деца из цялата къща, грижейки се за тях, докато те не се уморили и заспали в 2 часа сутринта.
Следващите дни били посветени на няколко посещения при лекари, включително преглед на фрактурата на най-малкия, лекуване на недохранване и кървящ обрив от памперс на най-малкото момиче, визита във фризьорския салон за отстраняване на паразити, възли и спластявания на косата и накрая купуване на микробус. Наложило се да се отбият няколко пъти и до магазините, за да купят дрехи, обувки и спално бельо за голяма радост на четирите деца.
Ерика и Райън знаели, че само след 3 месеца съдът ще реши дали да върне децата на биологичната им майка.
„Молихме се за нея всеки ден, бяхме убедени, че Бог ще ни помогне да се сбогуваме с децата и че ще го преживеем.”, казва Ерика. „Въпреки това мъжът ми все казваше, че те са нашите деца и че няма да си отидат. Настояваше да му повярвам.”
След два месеца Ерика получила обаждане от общински служител, с когото тя никога преди не била разговаряла. Той й съобщил, че на извънредно заседание съдът решил да отнеме родителските права на биологичната майка на децата.
„Беше толкова неочаквано. Обадих се на Райън да му съобщя новината и двамата останахме без думи. Радвахме се, че децата ще имат ново начало в живота, но в същото време ни беше мъчно за майка им. Помолихме се Бог да и даде мир.”
„Последните 3 години бяха най-трудните в живота ни”, признава Ерика. „ Шестнадесет диагнози за психични заболявания на четири деца, три хронични болести, терапевти, домашно обучение, престои в болницата. Ядове. Ограничения…
„И такава голяма радост, каквато никога не съм мислила, че ще имам.”
Най-малкият допълзял в ръцете на Райън на третата нощ, проговорил на 18 месеца и свалил памперсите преди да навърши 2 год. Днес е здрав и щастлив. Най-малката им дъщеря нарекла Ерика „мамо” още на втория ден и само след три седмици вече се хранела пълноценно и се привързвала лесно. По-голямата дъщеря, с диагноза аутизъм, получила награда за това, че е най-милата в тяхната група в детската градина и завършила втора по успех.
Най-голямото момче, преживяло много насилие, било в 4 приемни домове, сменило седем приемни семейства и вече познавало оръжията и бандите, сега „правело всичко възможно за да бъде Божи служител.”
„Никога няма да подценим великите дарове, които получихме. Чувстваме се благословени. Духът на осиновяването е толкова красив и сме благодарни, че можем да обичаме и да се грижим за нашите „избрани” деца, така както и нашият Отец се грижи за нас.”, казват родителите.
Често като повод за легализиране на аборта се изтъква следното твърдение: ” Толкова много „нежелани” деца биват бити, унижавани или пренебрегвани от родителите им или пък изоставяни в приемни домове, където отношението не е по-различно. Това ли е, което искате? Нямаше ли да е по-добре, ако детето изобщо не се беше родило?”
Семейство Онуфърс е живо доказателство за погрешността на това твърдение. Никой от нас не знае какъв живот ще има дадено дете, без значение от обстоятелствата, при които той или тя е родена.
Чудеса могат да се случат и се случват, всеки ден. Никое дете не е „нежелано”.
Автор: Ребека О’Брайън
Източник: LifeSiteNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifesitenews.com/news/i-know-these-are-our-children-couple-finds-joy-in-unexpected-adoption-of-fo
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”
