Лекарите не успяват да убедят Джен и Брад Макинстри да абортират сина си Коултън. Диагностициран е с хидроцефалия, събиране на гръбначно-мозъчна течност в мозъчните стомахчета (вентрикули), и прогнозата била всичко друго, освен добра. Всъщност, лекарите били сигурни, че момченцето им няма да живее. А след еднократния шанс да се роди жив, лекарите казват че ще бъде „зеленчук”.
„Казаха ни че трябва прекъснем бременността с Коултън седем пъти,” обяснява Г-жа Мъкинстри, „и то трима различни лекари. Първият път, когато ни казаха да прекъснем бременността беше най-трудно, защото беше такъв шок за нас. Лекарят се опитваше да ми каже за умствената му недостатъчност, а аз дори не можех да го чуя. Всичко беше неясно и чувствах главата си толкова празна. Около седмица по-късно отидохме при друг лекар и той ни каза, че ще е най-добре да прекъснем бременността и че Коултън няма да оцелее. Ако оцелее, никога няма да се смее нито усмихва.“
Въпреки че не искали да прекъснат бременността, двойката се чудела дали това ще е най-доброто за сина им. Казано им било, че е егоистично да позволят на сина си да живее и искали да направят това, което е най-добро за него. Накрая се обърнали към Бог и осъзнали, че Коултън не е създаден просто за да бъде абортиран, а че е създаден по някаква причина. Една от причините може просто да е да покаже на света, че лекарите също могат да допускат грешки. А в случая на Коултън са допуснали голяма грешка.
Две и половина години след първоначалната диагноза, Коултън е весело, сладко момченце, което обича да се катери навсякъде, да играе със сестрите си и да щуреят. След раждането е претърпял операция за поставяне на шънт в мозъка му, за да се освободи течността и от тогава е подложен на множество операции. Предстои му друга операция, която ще включва и реконструкция на черепа му. Коултън прави окупационна терапия и физиотерапия и се придвижва с проходилка, за да му е по-лесно. Но през всичко, което е минал е бил активно малко момче, дори върви сам. Нещо, което лекарите никога не са допускали. Родителите му едва ли биха могли да са по-горди с него.
„Лекарите са шокирани,” казва Г-жа Макинстри, „и продължават да ни казват, че се справя блестящо и много по-добре отколкото изобщо са мислели някога!”
Лекарите на Макинстри не са първите и няма да са последните, които да дадат на родители невярна информация. Наскоро лекари казаха на американката Джейми Херера-Бютлър и нейния съпруг Дан, че неродената им дъщеря няма да оцелее. Този месец новородената Абигейл стана първото бебе със Синдром на Потър, което някога е оцеляло. Плюс това, има множество случаи на здрави деца абортирани след неправилна диагноза за ембрионални аномалии.
Животът на Коултън, както и животът на всяко от тези деца са доказателства, че лекарите също грешат. Все пак тестовете могат само да им покажат истината донякъде и тестване на родителите може да даде много неверни резултати. А по-добри лечения и интервенции се откриват непрекъснато. Всеки родител, който получи пред-родилна диагноза на детето си, трябва да потърси второ мнение и винаги да обича детето си достатъчно, за да му даде шанс. Коултън е живо, разцъфващо, усмихващо се доказателство за това.
Автор: Нанси Фландърс | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2013/10/01/two-years-later-boy-would-doctors-said-would-never-smile-now-lights-up-a-room/
Превод: Петя Кушева за Сдружение “Избор за живот”
