Кой не обича Сандра Бълок? От „Мис Таен Агент” до „Сляпата страна”, забавните ѝ и сладки изпълнения са запленили сърцата на киноманите по цял свят. Много ми хареса ролята ѝ на Бърди, редом до Хари Коник Младши в романтичната драма „Надежда за обич”. Историята за съкрушена жена, която се учи да обича отново, трогна сантименталното ми сърце.
В наскоро проведено интервю за списание Vogue, Сандра разказва как осиновеният и син Луис я е променил. Тя казва: „Преди работата беше моят живот. Сега нямам причина да напускам дома си.”
Толкова ѝ харесва да бъде майка, че признава пред медията: „Ако някой изведнъж ми каже: ‘Имаш още 5 деца’ – това щеше да е страхотно.”
По време на снимките на филма „Гравитация”, който ще излезе скоро в кината, Сандра искала да бъде уверена, че малкия Луис се ще се чувства добре на снимачната площадка. Продуцентът Дейвид Хейман поставил подходящи приспособления за предпазване на детето докато е там. Това помогнало на Сандра да бъде спокойна по време на работния процес. Да жонглираш с кариерата и семейния живот не е лесно за никоя майка. Сандра заявява ясно на всички около нея, че грижите за Лиус са ѝ главен приоритет.
Сандра казва за Vogue, „Мисля, че този бизнес кара децата да пораснат твърде бързо. Не искам да се усеща притиснат от това, което правя. Ще напусна работата си и ще се махна. Ако усетя, че това, което правя, му влияе лошо, ще си събера нещата и ще се преместя в Аляска.”
Сандра защитава доста малкия си син. Когато за пръв път се появиха новини за Луис, тръгнаха неверни слухове, че Сандра го е осиновила, само защото е била повлияна от ролята си на Лий Ан Туохи в „Сляпата страна”. Туохи е майка, живееща на юг, която заедно със съпруга си осиновява чернокож младеж на име Майкъл Охър. Майкъл става играч от Националната футболна лига и играе за Baltimore Ravens. Въпреки, че Сандра е харесвала ролята си в „Сляпата страна”, филма не е бил причината да осинови детето. Сандра и бившият ѝ съпруг са планували да осиновят дете в годините преди участието ѝ в този филм. След като спечелва Оскар за Най-добра актриса в „Сляпата страна”, тя остава съкрушена от новината, че тогавашния ѝ съпруг Джеси Джеймс ѝ е изневерявал. Сандра се развежда с него и решава да отгледа Луис сама.
Размишлявайки върху болезненото си минало, наскоро тя каза: „Намираме се там, където се предполага, че трябва да бъдем. В момента съм точно там, където искам. Не можеш да се върнеш назад. Аз няма да се върна назад. Благодарна съм, че съм тук и съм благословена съм да имам това, което притежавам. Никой не е подготвен за нищо. Ако се озовеш на място, където можеш да погледнеш назад и да се върнеш и да си кажеш: ‘Случи се, но съм щастлива, че съм тук…’”. Тя допълва: „Прекарвам си страхотно. Каквото и да се изпречи на пътя ни се справяме с него заедно. Вече не съм сама.”
Гордея се със Сандра Бълок. Тя не позволи на житейските изпитания да я сломят. По време на период на справяне с личностно отхвърляне, тя избра да обича дете, което се нуждаеше от майка. Също съм благодарна на Сандра, че желаеше да осинови дете с различна етническа принадлежност от нейната.
Подобно на Сандра, Кристън Хауъртън е бяла жена, която е осиновила две чернокожи момченца със съпруга си. Тя написала статия за Huffington Post, в която обсъжда нуждата да се премахнат расовите предразсъдъци по отношение на осиновяването. Кристън споделя информация, според която чернокожите бебета са най-малко предпочитани за осиновяване и следователно е най-евтино да ги осиновиш именно тях.
Тя пише: „Важно е да се отбележи, че осиновяването на чернокожи деца всъщност не е прищявка. Истината е, че расисткото предубеждение при предпочитанията за осиновяване е доста често срещано, като чернокожите деца чакат най-дълго за семейство.”
Тук са поместени няколко цифри, подбрани от Love Isn’t Enough, която представя онлайн профили на осиновителни семейства и расите, от които искат да осиновят дете:
- 88% биха „приели” бяло бебе
- 33% биха „приели” южноамериканско или испанско бебе
- 28% биха „приели” азиатско бебе
- 14% биха „приели” чернокожо бебе.
Колкото до ситуацията в международен план, тя казва: „По света само 7 % от осиновителите осиновяват чернокожи деца, като бъдещите осиновители предпочитат деца от азиатски или източноевропейски произход.”
На информационна среща на една калифорнийска агенция за осиновявания, Кристън узнала, че чакането за здрави бели новородени било над две години, понеже има толкова много бъдещи осиновители, които не желаят да осиновят чернокожо дете. И все пак в много щати има чернокожи деца, чакащи да бъдат осиновени.
Боли ме сърцето като знам колко много чернокожи деца са в списъците на чакащите, защото не всички семейства ще ги приемат. Това ми напомня за момента, в който един чернокож лекар, правещ аборти, ме погледна и ми каза, „И двамата знаем, че никой не иска тези чернокожи бебета.” Тогава не се съгласих с него и определено сега отново не съм съгласна. Сандра и Кристън са само част от многото хора, които отварят сърцата и домовете си за бебета, без значение какъв е цвета на кожата им. В моята книга, това е достойна история с много щастлив край.
Бележка на LifeNews: Кристина Мартин пише за Live Action News. Мартин подкрепя „Избор за живот” от 8 години. Започнала работа, когато майка ѝ признала, че е платила на доктор, за да абортира, но си е отишла преди той да успее. Знаейки, че е спасена от смърт, Мартин пожелала да се бори за другите.
Автор: Кристина Мартин | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2013/09/27/sandra-bullock-loves-her-adopted-son-and-would-be-totally-okay-with-5-more-kids/
Превод: Антония Мирославова за Сдружение “Избор за живот”
