Бернадет и Филип Смит били горди родители на седем деца – Филип Джуниър, Делорес, Сома, Тайтъс, Айзък, Израел и Ийдън – когато с радост научили, че очакват осмо. Но към четвъртия месец от бременността на рутинен преглед с ултразвук, лекарите разбрали, че с детето нещо не е наред. Семейство Смит научили, че бебето им е болно от тризомия 18 (синдром на Едуардс).
“Казаха ми, че болестта е с фатален изход и бебето няма да оцелее”, обяснява Бернадет.
Тризомия 18 се счита за летална аномалия. Причинява се от присъствието на допълнително копие от 18-та хромозома и според Националния Институт по Здравеопазване само половината от децата в утробата с това заболяване преживяват процеса на раждане. Оцелелите обикновено имат родилни дефекти и за състоянието им не се дават добри прогнози. По-малко от 10% доживяват до първия си рожден ден.
Въпреки неблагоприятните обстоятелства, Бернадет и Филип не възнамерявали да прекъснат бременността. В шестия месец от бременността на Бернадет, лекарите отново се опитали да я принудят да абортира, като използвали другите й деца като коз. Убеждавали я, че не може да си позволи да лежи в болница, носейки високорискова бременност, когато навън я чакат седем деца, за които да се грижи. Двамата съпрузи обаче твърдо отстоявали решението си да се борят за живота на неродената си дъщеря.
Бернадет обяснява: “Лекарят каза на съпруга ми : ‘Жена Ви трябва да вземе решение’, а той отвърна: ‘Няма да абортираме детето'”. Тогава лекарят се обърна към мен и игнорирайки съпруга ми пак каза “Трябва да вземете решение”. Моето решение бе да се боря за живота на малкото си момиче и му го казах, а лекарят отговори, че ще е насреща, ако променя решението си. Приготвяха ми документите, защото вярваха, че в крайна сметка ще абортирам, но грешаха. Натискът беше огромен. Един от кардиолозите ми каза направо, че дъщеря ми няма да оцелее, че няма даже да можем да я заведем до дома ни.”
Въпреки това, Бернадет била силно убедена и придържайки се към вярата си, казала на лекаря, че не оспорва неговите познания или това, което е видял на ултразвука, но че вярва в Божията изцелителна сила. Дълбоко в себе си тя знаела, че всичко ще бъде наред.
Малкото момиченце на Бернадет и Филип, което те нарекли Хана, доживяло до термина, но се родило по спешност с цезарово сечение. Разтревожена, че лекарите може да й отнемат дъщерята, Бернадет не позволила да й поставят упойка и останала в съзнание по време на операцията, като усещала всеки разрез.
В този специален момент майката казва, че е чула глас, който и казал :”Ела, дете мое, ела с Мен. Аз стоя на небесата и се смея на дребнавите заплахи на врага.”
Бернадет започнала да се смее и скоро всички в залата също се разсмели. Напрежението спаднало. А Хана щяла да изуми всички. Тя оцеляла през цялата бременност, нещо, в което лекарите били напълно убедени, че е невъзможно. Когато се родила, не дишала, но за щастие медиците бързо ù помогнали. Заради отворите в сърцето й, тя била незабавно транспортирана в друга болница и поставена на системи. Междувременно майка й полагала всички усилия да бъде изписана и да може бързо да се присъедини към малкото си момиче. Когато това станало, Бернадет усетила силно чувство, че Хана вече не се нуждае от системи и затова ги изключила. Оттогава Хана заживяла нормално и започнала да суче. Най-чудното е, че след 3 месеца отворите в сърцето ù се затворили.
Бернадет разказва: “Държах се за вярата и за Божието Слово. То спаси Хана, аз просто продължих да му вярвам. След три месеца лекарите просто не можеха да повярват, че отворите в сърцето ù са се затворили. Бяха в пълен шок. После ми казаха, че е сляпа. Но аз не се съгласих. Няколко години след тяхната диагноза я заведох на очен лекар и той каза, че момичето ми вижда и че трябва да ù сложим очила. Толкова битки трябваше да водим около нея, но тя излезе победител във всичките. Бог я преведе през големи изпитания.”
След четири години живот със семейството си, Хана се разболява от пневмония. Въпреки че прогнозите са били тя да оздравее, Хана почива. Семейството й е съкрушено, но благодарно за времето, което са имали заедно.
“Не мога да си представя, че искаха да я абортирам на четири или на шест месеца. Сега душата й е с Господа. Животът с нея бе едно приключение – пет красиви години. Искам да кажа на другите майки: “Не абортирайте!” Трябваше да се боря през цялото време, защото исках да видя детето си живо, да го подържа в ръце. Ако се бях съгласила на аборт, нямаше да преживея цялата красота на живота с нея. Мнозина ми викаха: “Не става дума за Вас, г-жо Смит”, а аз казвах “Да, знам, става дума за нея и аз искам тя да живее.” Децата я обожаваха, всичките седем. Бяха покрусени, когато тя почина. Дори и днес, когато заговорят за нея, се разстройват и искат да отидат на гроба ù. Все още я помнят. Хана си беше Хана, донесе ни толкова много радост. Много ни липсва. Искам да окуража всички майки. Износете децата си докрай. Не прекъсвайте бременността. Не го правете!
Автор: Нанси Фландърс | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifenews.com/2013/08/04/parents-of-seven-children-reject-abortion-to-have-baby-with-trisomy-18/
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”
