Забременях от приятеля ми, с когото нямахме брак. Не бяхме планували бебето, но когато теста показа две черти, беше нормално да сме в шок. Беше неочаквано, а и аз вече бях студентка, но в крайна сметка го приех и си казах „Първа бременност ми е, няма да правя аборт“. С моя приятел, бащата, отидохме заедно на първия видеозон, за да се потвърди бременността ми. Той тогава ми каза да направя аборт, защото „това в мен още не е бебе и няма какво да стане“. Останах в шок, казах на бащата на детето ми, че аборт няма да правя, дори това да означава да си гледам сама детето. След няколко месеца – родителите му приеха новината, че синът им ще става баща и сега се радваме на едно здраво и усмихнато момче. Наранена съм от това, че не искаха от началото своя внук, но не съм толкова злопаметна… Всеки прави грешки. Научена съм да уважавам хората, но и да искам, никога няма да забравя, че в началото не желаеха детето ми!
К. С.
