Канадците Стефани и Адам Вал не можели да приемат за съчувствие това да абортират своето обречено неродено момиченце. Вместо да направят живота ѝ дори още по-кратък, семейство Вал избрали да запазят съкровеността на малкото време, което щели да имат с дъщеря си Саманта Роуз.
Блогът „Евуомън“ съобщава, че лекарите първо открили проблем по време на преглед с ултразвук през 20-ата седмица от бременността на Стефани. В последствие било установено, че нероденото момиченце е болно от синдрома на Патау, още известен като Тризомия 13 – рядко генетично заболяване, което води до тежки физически аномалии. Заболяването е смъртоносно в повечето случаи, като според статистиката на Националния институт по здравето осем от десет бебета умират до един месец след раждането.
„Когато разбрахме, че вероятно е Тризомия 13, бях като ударена в пода“, казва Стефани. „За мен това беше по-лоша от най-лошата възможна развръзка. Никога не съм си и помисляла, че проблемът може да е хромозомен – вероятността за това е изключително ниска за здрава млада майка.“
„Когато обаче разбрахме, че е момиче, тогава стана ясно, че е истина и повече не можах да сдържа сълзите си. До тогава нямах емоционална реакция, но когато разбрахме пола, тогава реалността ме накара да се почувствам като изкормена.“
По път към дома след втория ултразвуков преглед семейство Вал решили да кръстят дъщеря си Саманта Роуз.
Някои бебета с не толкова тежки аномалии биват подлагани на сърдечна операция, но лекарите били категорични, че състоянието на Саманта е твърде тежко. Подготвяйки семейство Вал за най-страшното, медиците им казали, че момиченцето им вероятно няма да е способно да диша след раждането.
„Разбира се, че знаехме, че денят, в който ще я срещнем най-вероятно ще е същият, в който ще си кажем сбогом“, казва Стефани пред вестник „Мирър“.
Ето още цитати от статията:
Описвайки здравословното състояние на Саманта Стефани казва:
„Тя имаше алобарна холопрозенцефалия (когато предната част на мозъка не се развива в две отделни полукълба) в най-лоша форма и ѝ липсваше по-голямата част от мозъчната кора.“
„Имаше омфалоцеле, т.е. торбичка с органи извън тялото си. Имаше широк отвор в тялото си и ѝ липсваше носът.“
„Имаше повече пръсти на крачетата, а очите ѝ липсваха или не се бяха оформили добре. Прогнозата беше, че ще бъде мъртвородена, или ще живее най-много няколко дни след раждането.“
Както често се случва в подобни случаи, двама различни лекари препоръчали на Стефани да направи аборт. Тя отказала. Тя и съпругът ѝ казват, че никога дори не са разсъждавали над това да абортират своето момиченце.
„Хората казват, че правят аборт, за да спестят на бебето бъдещи страдания; това просто не е вярно, ако ми позволите да съм по-пряма за момент. Абортите предизвикват болка и точка“, казва младата майка. „Да бъдеш държан, целуван и заобиколен от любящо семейство докато умираш е много по-мил и комфортен начин да си отидеш.“
„Бях щастлива да прекарам със своето малко момиченце колкото време ѝ беше отредено да е с нас. Това е най-малкото, което можех да направя като нейна майка“, разказва още Стефани.
На 36-та седмица от бременността Стефани е диагностицирана с пре-еклампсия – потенциално животозастращаващо състояние, и докторите решили да предизвикат раждането. Това било още по-неприятно за семейството, защото се надявали, че ще имат поне още месец, който да прекарат с дъщеря си, преди тя да се роди.
„В момента, в който я видях, сякаш стаята утихна. Не знам дали това наистина бе така, или просто мозъкът ми блокира звуците, само помня, че стана тихо“, казва Стефани.
Тя веднага разбрала, че дъщеря ѝ няма да живее много дълго. Малката Саманта Роуз починала три дни по-късно, но семейство Вал казват, че не биха заменили тези сладко-горчиви дни за нищо на света.
Стефани казва, че завинаги ще храни скъп спомен за тези кратки моменти, в които е държала Саманта, наслаждавала се е на нейната бебешка миризма и е целувала малкото ѝ мекичко личице.
„Всеки живот е значим, без значение колко тежък или кратък“, казва Стефани. „Тя просто си беше нашата дъщеря и въпреки че я имахме за кратко, след като си отиде в семейството ни остана дупка. Срещата ми с нея отмахна всичкото напрежение и мъка, които изпитвах докато бях бременна. Тя беше толкова прекрасна и изпитвам много радост, че се запознахме.“
„Беше очевидно, че иска да се задържи, да остане. Какви бихме били ние, ако я бяхме лишили от живот, от шанса да се срещне със семейството си и да изпита неговата любов?“, казва Стефани.
Автор: Микаиа Билгър | Отава, Канада
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2017/11/14/their-baby-girl-only-lived-for-minutes-but-they-never-could-have-aborted-her/
Превод: Димитър Стоянов за Сдружение “Избор за живот”
