През октомври 2012 , Матилда Тристрам открила, че заедно със съпругът ѝ Том очакват първото си дете. Те винаги били искали да бъдат родители и били развълнувани. За нещастие, още в началото на бременността си, Матилда започнала да усеща остри стомашни болки.
В началото тя не обръщала много внимание на болката, но за скоро тя станала непоносима. Матилда споделя: „Изпитвах стомашни болки и постепенно те ставаха все по-силни. По времето, когато бременността ми напредна, ми се повръщаше всеки път когато хапнех нещо. “
Тя решила да посети гастроентеролог и в 13-тата си седмица разбрала, че има рак на червата. Заради младостта ѝ ракът бил неоткриваем за повече от година, но червата ѝ били напълно блокирани от тумора.
Веднага след като ѝ била поставена диагнозата, лекарите ѝ казали, че трябва да започне химиотерапия. Те също така заявили, че има три варианта по отношение на бременността ѝ: да направи аборт и да започне лечение, да продължи бременността и да започне химиотерапия с риск плодът да се увреди или да изчака терминът ѝ да мине преди да започне лечението.
Тя споделя: „Не исках да направя аборт, но и наистина исках да съм сигурна, че няма да умра, но и никой не можеше да ни каже какви са рисковете за бебето, ако се подложа на химиотерапия, тъй като не са много бременните жени, които имат рак. Въпреки това имахме късмет с момента, защото химиотерапия в първите 3 месеца би била напълно невъзможна. Затова решихме да опитаме.“
За щастие, съвременната медицина позволява на пациенти с ракови заболявания по време на втория и третия триместър на бременността да получават някои видове химиотерапия, без облъчването да навреди на бебето. Това е изненада за много, дори за някои лекари, които смятат, че жени, които имат рак по време на бременността си не могат да се подложат на лечение. В случая на Матилда раковите клетки не се били разпространили по черния или белия дроб, но били инфектирали пет от нейните лимфни възли.
Тя започнала лечение в болница Homerton в Лондон. По време на престоя си в болницата решила да създаде комикс, в който да изразява чувствата си.
„Очевидно всеки искаше да знае как се справям, но знаех, че вдигайки телефона щях да се разстроя“ споделя тя. „Да мога да им изпращам рисунките си ми изглеждаше много по-малко стресиращо. Знам колко е тежко – всеки иска да направи правилното нещо, но понякога е трудно да се изправиш пред другите и да започнеш да обясняваш решенията си. Комиксът ми позволи да им кажа какво мисля, без да се налага да го казвам на глас.“
Тя продължава: „Хората често питат защо съм решила да пиша за това. Внезапно животът стана толкова ужасяващ и различен. Запознавах се с всички тези странни и интересни хора в болницата и писането не ми представляваше усилие – имах за какво да пиша. Пишех за това колко абсурден и смешен ми изглежда живота ни преди, след това което преживявахме в момента. Харесваше ми да пиша за хората от Източен Лондон, модните проекти, забавните разговори и доколко сериозно хората гледат на нещата. Определено тези неща ме разсейваха от това, което ставаше и така можех да избягам от емоциите си.“
Три месеца след началото на лечението си, Матилда ражда здрав син. Сега тя е напълно излекувана и пише в Twitter за първото си начинание в света на комиксите, след като е подписала договор за издаването на книга. В своите мемоари: „Вероятно нищо: дневникът за едни нетипични девет месеца“ тя споделя повече за своето преживяване с рака по време на бременността си. Матилда заключва: „Беше приятно да пиша за шегите, които аз /и съпругът ми/ Том съумявахме да споделим един с друг. Ние действително имахме някои много хубави моменти и беше полезно и изцелително да видим колко добре се справихме.“
Автор: Сара Загорски
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2014/11/11/pregnant-cancer-patient-had-a-choice-to-die-or-have-an-abortion-but-then-this-happened/
Превод: Райна Стайкова за Сдружение “Избор за живот”
