Водеща: Сега към онази необикновена история, с която ви обещахме… Ще ви запознаем с Ани и Стефан – младо семейство, което претърпява катастрофа. По време на инцидента жената е бременна в четвъртия месец с близнаци. Лекарите не дават надежда за децата.
Водещ: Въпреки мрачните прогнози Ани ражда две момичета, но остава в инвалидна количка. Как живее младото семейство година и половина след катастрофата, разказват Нина Димитрова и операторът Димитър Василев.
(Бел. ред. Можете да гледате клипа в сайта на Нова Телевизия или да продължите да четете текста под тази снимка)
Стефан: Още от момента при катастрофата… за мене всичко се преобърна наопаки.
Ани: Видях, че изпреварва някаква кола и вече губя съзнание и се събудих… на преобърнатата кола.
Нина Димитрова: Спомените от катастрофата са незаличими вече година и половина. Тогава, на 21 март 2012 година, Стефан кара бременната си жена Ани до родителите и в Сухиндол. Километър преди да стигнат до града ги застига кола и прави опит да ги изпревари.
Стефан: Млад водач се завърта… удря ни… ние влизаме в един храст и храстът ни преобръща по таван.
Ани: Като се обърна колата, не разбрах какво стана въобще.
Стефан: Още докато излизах от колата, вече бях осъзнал какво е станало.
Ани: Веднага, после ме извадиха. Стефан звънна на едни наши приятели от Сухиндол да дойдат, да помогнат, докато чакаме линейката.
Нина Димитрова: Ани изпада в паника, щом разбира, че не усеща краката си. Отново губи съзнание, буди се в линейката по път за болницата във Велико Търново. Лекарите посрещат Стефан с лоша новина.
Стефан: Още първите минути, когато видяха снимките и резултатите, които ги видяха, казаха, че предстои операция, която е тежка, пък за децата казаха, това да ни бъде най-малката грижа… Просто няма как да се получи да оживеят.
Нина Димитрова: Ани издържа операцията. А Стефан трябва да реши дали да даде съгласие на лекарите да премахнат децата.
Стефан: Аз отказах, защото… хем заради нея − едната причина и другото – и за това – това са два живота, които Господ ги е запазил и не сме ние хората, които да кажем дали да живеят, дали няма да живеят. Не знаеха как ще реагира нейният организъм, как ще протече раждането. Нищо не знаеха, защото такъв случай не са имали изобщо в медицината досега.
Нина Димитрова: Въпреки тежката катастрофа, последвалата операция, силните медикаменти и мрачната лекарска прогноза − четири месеца по-късно, Ани ражда две момичета.
Ани: Живи и здрави са ми децата.
Нина Димитрова: Колко килограма се родиха?
Ани: Ами… Дидка – кило и триста – Даниела, а Рая – кило и шестстотин. Двете се родиха 41 сантиметра. И двете високи. Един месец бяха в кувьоз.
Нина Димитрова: При катастрофата Ани чупи два прешлена и остава в инвалидна количка. За нея се грижи Стефан, а за близначките се грижи майката на Стефан. Бабата се връща от Италия, тъй като няма кой да помага на младото семейство. Ежедневието на всички се движи по строг график. Ани може единствено да държи някое от момичетата, когато и го подадат.
Стефан: Тя не може нищо сама да… Нито да се обслужи, нито до мивката да рече да отиде, пак аз трябва да я заведа. Ръцете да си умие на масата да вечеря… Каквото и да е, пак трябва да съм насреща.
Нина Димитрова: Рехабилитацията на Ани в момента е немислима. Семейството не може да се справи финансово.
Ани: Моята пенсия е 200 лева, техните 105 детски, а Стефан е по майчинство. Той взима моето майчинство. Не зная… 300 лева ли са… колко са майчинството. И това е. С туй, с толкоз разполагаме. То, кажи-речи 600 лева… на месец.
Нина Димитрова: Стигат ли?
Ани: Ами… Горе-долу стигат.
Нина Димитрова: От 600-те лева на месец обаче не може да се пести за процедури, не може да се мисли и за операция в чужбина, а това е единствената надежда на Ани да проходи.
Стефан: Докато си живяхме щастливо… За секунди, за части от секундата всичко си заминава…
Нина Димитрова: Делата за катастрофата продължават и до днес.
Стефан: Той не се има за виновен, въпреки че всички автотехнически експертизи, които са до момента, сочат обратното.
Ани: В съда го попита съдията дали е идвал да ме вижда. Той каза „да, пети и шести прешлен били счупени“ и туй то. Нищо… От къде е разбрал? Епикризата сигурно е чел… Въобще майка му, баща му − да дойдат, да кажат „Как си, що си – не!“
Стефан: Най-много ми тежи за нея, за децата… Че тя е една майка, която само… може да си гледа децата отстрани и децата са ни едни деца, които ще израснат без майка…
Водещ: Ани има нужда от рехабилитация. Има нужда от помощ, за да може един ден да разхожда децата си и да се грижи за тях. И затова, както и друг път, разчитаме на това, че ще се появят добри хора, които да помогнат на това семейство.
Източник: Сайтът на “Нова Телевизия”
Оригинална страница: http://novanews.bg/news/view/2013/07/31/54964/заради-катастрофа-жена-ражда-близнаци-в-четвъртия-месец/
Прехвърляне в текстов формат: Анета Болгурова за Сдружение “Избор за живот”
