Кристи Хофербер винаги е знаела, че е осиновена. Когато била на три дни, тя е посрещната в дома на любящите си родители, които нямали възможността да имат биологични деца. Тя била само дете, а родителите и не изпитвали нужда да крият, че е осиновена, тъй като знаели, че осиновяването не е нещо срамно. И Кристи не се срамувала, но се притеснявала, че ако потърси биологичната си майка, това би могло да нарани родителите и. И така, Кристи с години отричала, че изпитва някакво желание да намери биологичното си семейство.
„Имах прекрасно детство. Родителите ми осигуряваха всичко, от което имах нужда. Много осиновени имат желание да знаят повече. И аз желаех това.”, казва Кристи. „И накрая реших, че времето е подходящо да разбера повече за осиновяването ми и се опитах да го направя без знанието на родителите ми. Това не проработи в моя полза. Не успях да получа никаква информация и в същото време знаех, че не постъпвам правилно, че трябва да съм честна с родителите ми. Така че ги попитах, а те бяха много прями. Отговорът, който получих, бе труден за приемане.”
Родителите на Кристи и разказали, че когато била на тринайсет се появила статия във вестник, разказваща за съдебно дело, в което жена повдига обвинения към собствения си баща заради изнасилвания, продължили с години. Родителите на Кристи разпознават името на жената като биологичната майка на Кристи, защото въпреки, че осиновяването било с ограничена информация, родителите получават документи от пълномощник на майката, в които името и присъства. Кристи научава, че е имало шест деца, зачевани чрез кръвосмешение през годините. Едно умира при физическо насилие, което кара майката на Кристи да пометне. Останалите четири били абортирани, за да се прикрие кръвосмешението. И шестото дете се оставя за осиновяване. Изглежда, че Кристи е това дете и, че тя е била зачената при кръвосмешение.
„Разбира се, че не очаквах това. Нямах си никаква представа. Никога не бе минавало през ума ми,” казва Кристи. „Няколко седмици ми бяха необходими, за да се замисля дали да продължа с търсенето си. Ако тази информация беше вярна, какво щеше да означава това за майка ми?”
Но Кристи, тогава вече на 30, разбира, че Божият план за нея е да открие майка си и затова продължила да търси. Отнема и само два дни да открие майка си онлайн. Тя изпраща имейл „на сляпо” до вероятен адрес, надявайки се да намери правилния човек и така става. Кристи получава отговор почти моментално и през същия уикенд не само, че среща биологичната си майка, а и нейната доведена сестра с новороденото и дете. Кристи остава с биологичната си майка за няколко дни и накрая майка и и разказва за случилото се, въпреки опитите на семейството и това да остана в тайна. Историята, чута от родителите се потвърждава. Бащата на биологичната майка я е изнасилвал в период от повече от 20 години и Кристи била зачената в едно от тези изнасилвания, когато майка и била само на 16.
„Много съм благодарна, че избрах да продължа и да я намеря,” казва Кристи. „Почувствах се както тъжна, така и благословена, че майка ми е издържала до края на бременността и съм дошла на този свят. Единствената информация, която имах за пощадяването на живота ми, е че биологичната ми майка е избрала да скрие бременността за известно време. Тя всъщност, не била сигурна дали съм жива, защото не ме е видяла след раждането, а неочаквано получила разписка за инфекция, която съм получила при раждането. Закарали ме в друга болница да ме лекуват, а на нея са казали, че е по-вероятно да не оцелея.”
Въпреки че, връзката им не е била особено лека, Кристи и майка и говорят през няколко седмици. Кристи напълно вярва, че Бог ги е събрал и е благодарна, че могат да продължат отношенията си. И е също толкова благодарна за живота си.
„Имам прекрасно семейство, прекрасно момче, което осиновихме, заедно с обичливия ми съпруг, който също е бил осиновен и който ми беше огромна подкрепа през цялото това преживяване. Ние сме създадени един за друг по Божия замисъл. Толкова много животи са засегнати от загубата на само едно дете при аборт. Трудно е да си представим колко различни би били нещата. Много съм благодарна на биологичната ми майка, за дето ме е оставила за осиновяване. Остави ме в широко отворените ръце на прекрасно семейство, което ме обичаше и задоволяваше грижите ми. Заради това съм безкрайно благодарна!”
След като научава историята около раждането и, целите в живота на Кристи се променят. До този момент тя работила на пълно работно време и решава, че кариерата не и е на сърце. Тя се връща в училище за социална работа и планува да стане консултант при осиновявания, за да може да помогне на жени в трудни ситуации, в каквато е била майка и.
Кристи научава от майка си, че поради недостатъчни доказателства, баща и излежава само 18 месеца в затвора. Кристи щяла да бъде това необходимо „доказателство”, но майка и нямала възможност да я открие, защото информацията около осиновяването била засекретена. Бащата умира преди около година и Кристи никога нямала желанието да го види.
За извършването на аборти заради кръвосмешение Кристи казва: „Наистина вярвам, че без значение какви са обстоятелствата по зачеването на детето, то не бива да бъде наказано за престъплението на бащата. И наистина вярвам, че точно това се случва, когато някой изрази мнение, че абортът трябва да е позволен само в случаи на изнасилване или кръвосмешение. Детето бива наказано за престъпленията на бащата, и му се отнема живота, който заслужава. Особено от моето положение, смятам, че на всяко дете трябва да се даде шанс да живее живота, които му е даден.”
Автор: Нанси Фландърс
Източник: LifeSiteNews.com, използвано от LiveActionNews.org
Оригинална статия: http://www.lifesitenews.com/news/woman-conceived-in-incestuous-rape-every-child-should-be-given-a-chance
Превод: Елена Никова за Сдружение “Избор за живот”
