Съдебните документи описват бременната в 18-та седмица като страдаща от „ значителна умствена изостаналост” и принадлежаща към „единия процент от английското население с най-ниска познавателна способност”. Жената страдала и от сърповидно-клетъчна анемия, генетично заболяване, което може да се предаде на детето. Тази болест и причинила в ранното детство множество инсулти, довели до увреждане на мозъка.
Г-н Джъстис Хедли отсъдил детето да не се убива, защото, ако майката не била в състояние да се грижи за него, обществото можело да поеме тази функция. Хедли, който е съдия в Съда за защита към Лондонския Върховен Съд, заявил,че „е в интерес на жената” да и се позволи да „ продължи бременността си ”. Той също допълнил,че „дори и умствено изостаналите да не могат да участват в съдебни дела без представител, те все пак са запазили способността си да взимат решения за личния си живот.” Тези решения можели да касаят оказваната им медицинска грижа, включително и „прекъсването на бременността”.
„Инстинктът ми подсказва, че ограничената умствена дейност на майката няма нищо общо с въпроса дали бременността и трябва да продължи, тъй като дори жената да не може да полага грижи за новороденото си дете, съществуват отлични обществени процедури, които ще се справят с това.”
„Обезпокоен съм от факта, че ни се наложи да оценяваме умствените способности и възможността на майката да се грижи за детето си в бъдеще.”, казва съдия Хедли, цитиран от вестник Индипендънт.
Това дело беше заведено от група лекари, подали „спешна” петиция към съда да прекрати живота на детето. Отец Шенън Букей, президент на международната организация „Човешки живот”, коментира петицията, наричайки я „пълна подигравка със справедливостта”. „Съдии и законодатели от целия свят упражняват силата си за създаване и поддържане на закони, даващи ‘избор’ на жените да убиват децата си чрез аборт, десетилетия наред.”, казва о.Букей. „Не трябва да ни изненадва и фактът ,че властимащите принуждават майките да убиват чедата си „ за тяхно собствено добро.” Това не е първият път, в който „изборът” да абортираш, се превръща в изискване.”
През февруари миналата година съдийка от щата Масачузетс постановила една умствено болна жена да се подложи на принудителен аборт и стерилизация. Тя оправдала решението си с думите, че това било „за добро на жената”.
Бившият съдия към Съда за легализиране на завещанията в Норфолк, Кристина Хармс, чието решение беше отменено в последствие, казва: ”И тогава, и сега вярвам, че жената трябваше да избере аборта, заради собственото си добро. Тя би искала да е здрава.”
Бременната, която се обявявала за силно вярваща католичка, страдала от шизофрения и биполярно разстройство.
През ноември миналата година съдия от щата Невада обявил, че „възможността за принудителен аборт вече няма да се разглежда” в случая на умствено болната бременна от град Рино. Първоначално, съдия Игън Уокър имал намерение да принуди 32 годишната Елиза Бауер да абортира, въпреки нежеланието на законните и попечители и болногледачи.
Докато принудителният аборт в Китай, субсидиран отчасти от американското правителство и британските групи за „Семейно планиране”, остава основна цел на активистите за човешки права, международното лоби за абортите продължава да се прави,че не забелязва тази практика.
Автор: Хилари Уайт
Източник: LifeSiteNews.com
Оригинална статия: http://www.lifesitenews.com/news/no-forced-abortion-for-mentally-handicapped-woman-rules-uk-court
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”
