Според законите в щата Тексас бебето нямало необходимата възраст и тегло, за да му се издаде смъртен акт, но въпреки това то получило подобаващо погребение.
Синът на Алисън бил на 13 седмици и 4 дни, когато майка му помята. Съпругът Даниъл и двегодишният им син Матю заедно с останалите от семейството погребват Нейтън Исая на 12 септември.
Историята на Нейтън е история за живота и смъртта, но най-вече за живота. Двадесет и осем годишните родители Алисън и Даниел били много радостни от новината, че ще имат бебе и очаквали с нетърпение 28 февруари 2014 г., когато то трябвало да се роди. Година след първия рожден ден на сина им Матю, Алисън преживява спонтанен аборт. Въпреки болката от загубата на по-малкия брат, случила се само ден след като научили за неговото съществуване, съпрузите били уверени, че искат да имат още деца. „Нямах време дори да свикна с мисълта, че съм бременна, когато щастието ни бе помрачено от болката и кръвта.”, казва Алисън.
През юни обаче те разбрали, че очакват Нейтън и радостта отново се завърнала в дома им. Развълнувани, родителите споделили новината с Матю и го попитали дали иска братче или сестричка. Той отвърнал без колебание: „Искам кисела краставичка” (Тогава бил фен на киселите краставици). И така Нейтън си останал с прякора „нашата малка краставичка”.
Два месеца Алисън страдала от изключително силно сутрешно гадене, което често я принуждавало да лежи, но видът на оформящото се малко коремче я радвал много. Цялото семейство било щастливо от развитието на новия живот в нея.
Когато Алисън била в 12-та седмица, двойката се срещнала с акушерка-медицинска сестра, която имала възгледи в защита на живота, за което те били благодарни.
„Тя беше почти толкова развълнувана да види малкото човече на ултразвука за първи път, колкото и ние, и много се стараеше във всичко, което прави. На първата ни среща ни сподели, че не може да разбере как другите не смятат за живи същества зародишите в такава ранна възраст. Тогава нямаше как да предвидим колко важен щеше да се окаже този неин възглед за нас. Тя се радваше с нас, когато го гледахме как се върти и рита с крачета в утробата ми, когато за първи път уловихме пулса му, и скърбеше с нас, след като го загубихме.”
Алисън си спомня как се е влюбила от самото начало в безценния живот в утробата си: „Нейтън беше толкова подвижен, че почти не се спря, за да може да му се измери пулса. Като го видях за първи път, се разплаках. Обикнах го от мига, в който разбрах, че го имам. Когато чух сърдечния ритъм с доплера на снаха ми, чувствата ми към него се засилиха, а като видях лицето му на ултразвука, малките му крачета и тупкащото му сърце, вече бях напълно влюбена.”
Новините не били добри. Повратният момент за Алисън и семейството настъпил, когато тя била бременна в 15 седмица и отишла на гости на снаха си, за да чуе отново сърдечния ритъм на бебето. Този път обаче Нейтън, който сякаш се подготвял за футболна кариера, бил странно тих. Снахата на Алисън се опитвала в продължение на 20 минути да долови пулса му, но без успех. След нов напразен опит на следващия ден, притесненията на Алисън се задълбочили през почивните дни. Въпреки че нямало симптоми за помятане като предния път, двамата с Даниел отишли в спешния център, защото Алисън не можела да чака повече без да знае какво се случва с бебето ù.
„След като чакахме часове наред за ултразвук, лекарят най-накрая дойде и ни съобщи, че бебето ни не се движи и няма пулс. Каза че въпреки 15-тата седмица от бременността ми, на ръст то отговаря на 13 седмици и 4 дни. За подобна вест човек няма как да бъде подготвен. Сякаш сърцето ми спря заедно с това на бебето ми.”
Алисън е изпратена у дома с думите, че „след като няма признаци за помятане или инфекция, може да си отиде у дома и да се консултира с акушер-гинеколога си в понеделник. „Просто така. Без намек за погребален дом, за ковчег. Алисън, съпругът ù и мъртвото им дете трябвало да се качат в колата, да се приберат и да чакат стандартното работно време на гинеколога в понеделник.
Алисън черпела подкрепа не само от семейството си, но и от вярата си. „Вярвам, че Бог ме дари с мир, който бе отвъд моето разбиране по онова време, чувствах се така спокойна пред Него. Не знаех какво да очаквам, нито какво трябва да се направи в такава ситуация. Но чувствах, че не искам да притискам ръката на Господа. Не исках да действам водена от страх или съмнение, а от доверие към Него. Знаех, че Той е тук до мен, че плаче с мен и че мога да Му се доверя.”, казва тя.
И все пак, проблемът със смъртта на Нейтън съществувал реално, защото след спонтанния аборт, бебето трябвало да бъде извадено от тялото на майката. Алисън не разбирала всичко, но знаела две неща.
„От този момент имах само две молби към Бог. Не знаех как ще се развият нещата, но определено не исках да изтръгнат детето ми в подобна на аборт манипулация, а после да го захвърлят в някой кош, като боклук. Исках да ми дадат бебето, за да го отведа у дома и да му направя погребението, което заслужава.”
Следващата седмица лекарката на Алисън потвърдила помятането и за разлика от спешното, позволила на съпрузите да видят снимки на Нейтън от ултразвука, разкриващи човешките черти на сина им. Преживяното в кабинета още повече затвърдило въздействието на неродения живот върху семейството.
Алисън споделя: „В кабинета при нас имаше и една млада сестра стажантка, тя видя как се разплакахме, когато разбрахме, че наистина сме го загубили. Това ме накара още по-силно да пожелая и другите да видят малкия Нейтън, да разберат колко важен бе той за нас, да знаят, че е наш син, едно дете създадено от неговия Творец в утробата ми по такъв удивителен и изящен начин.”
Уважението към живота е присъщо на семейството на Алисън. Сестра ù Ейми си спомня: „Тя казваше, че не иска някой просто да „изсмуче тялото на бебето от утробата ù”, че това малко човече, заслужава повече уважение. Сестра ми смяташе това за задължение, но ние всички се молехме да не бъде нейно задължение.”
Отговорът идва скоро. „Казаха ми, че техниката DNC (дилатация и кюртаж) не е приложима за бременни след 13-та седмица, че ще се наложи да постъпя в болница, да се предизвика раждане и след като родя, ще мога да взема бебето си у дома и да го погреба. Сърцето ми се изпълни с чувство на спокойствие, удовлетворение, благодарност и облекчение! Само четири дни по-рано и най-вероятно телцето на бебето ми щеше да бъде подложено на неописуеми ужаси и на изхвърляне като някакъв боклук. Как е възможно да се случват такива неща?”
На следващия ден Алисън постъпила в родилното, където предизвикали раждане, но тя отказала да приеме обезболяващи. „Исках да почувствам болката и да преживея реалността такава, каквато е, да остана в пълно съзнание и да усетя всяка контракция. Чувствах, че ми прави чест да изтърпя болката заради сина си.”, казва Алисън.
„След повече от 9 часа родилни болки се появи тялото на Нейтън. Нарекохме го Нейтън Исая, защото Нейтън значи „Божий дар”, а той наистина беше дар от нашия Бог. Исая значи „спасение”, защото най-големият дар, който Господ ни е подарил, е спасението чрез единородния Му Син, Иисус.”
Но най-удивителното доказателство за живота бил идеално оформения им син. Майката споделя: „Малкото му телце бе толкова съвършено, с десет малки пръстчета на ръцете и още толкова на крачетата. Имаше си нос, устичка, две малки очи и уши.”
Семейството искало да му направи подобаващо погребение. Ейми казва: „До 20-тата гестационна седмица бебето няма нужда от смъртен акт и не се налага да бъде погребано в гробище.”
Всъщност, законът в Тексас гласи:
„Смъртен акт за мъртъв ембрион може да бъде изискан за такъв тежащ 350 грама и повече, но ако теглото е неизвестно, актът се издава за ембрион на възраст 20 седмици и повече. Молбата за издаване на сертификата трябва да бъде подадена в местната община до 5 дни след смъртта на ембриона от институцията или лицето, отговорно за разпореждането с останките на ембриона.”
Тъй като на 13 седмици и 4 дни Нейтън тежал 170 грама и не бил нито на 20 седмици, нито повече от 350 грама, семейството му можело спокойно да го вземе у дома и да го погребе в земята, където са израснали Алисън и Ейми, в източен Тексас.
С четене на пасажи от Библията, с молитви и поклонение, те благодарили на Бога за живота, който им било дадено да познаят в утробата и да държат в ръце след смъртта. „Беше простичко и хубаво.”, казва Алисън. „Почетохме Бог и Нейтън. Подчертахме значението на един живот, който мнозина биха пренебрегнали.”
Ейми добавя:
„Боли ме сърцето. Той бе толкова съвършено оформен. Никой не може да отрича, че едно бебе на 13 седмици и 4 дни не е човешко същество. Тялото му бе изградено толкова изящно, можеше да се види всеки детайл. Сигурна съм, че Бог ще го използва за слава на Царството Си и затова съм благодарна.”
Докато семейството скърби, снимките на живота, който те загубиха, разказват история, която никой, имащ очи, не би отрекъл – дори във времето, когато абортът е честа практика и е разрешен със закон, ‘топката’, която мнозина виждат е всъщност истински човек.
Нейтън Исая винаги ще бъде помнен и молитвата на цялото му семейство е неговият кратък живот да напомня на останалите колко безценно и значимо е всяко човешко същество.
Автор: Сюзън Мишел Тайръл
Източник: LifeNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifenews.com/2013/09/23/amazing-photos-of-nathan-miscarried-at-14-weeks-show-unborn-babys-humanity/
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”
